„Докато ви заЩИТавах разбрах, че сте си за БОЙ“
„2-ра безплатна обиколка около Слънцето“
Еленко Ангелов
На 27 януари с мои съмишЛЕНИци, решихме да проведем следния експеримент: София, сряда, булевард „Мария Луиза“, до паспортното, ранен следобед изиграхме убедително следната „сценка“ – аз в ролята на жертва с черна качулка на главата викам силно „Помощ, помощ, хора, помощ…“ докато яки мъжаги насила ме вкарват в бяла баничарка „Дачия“, дърпам се и разиграваме реално, да има време за реакция на зрителите. Набутват ме в буса като продължавам да викам и отвътре в движение… и „глас в пустиня“.
Искахме да разберем дали някой ще се притече на помощ или най-малкото някой да уведоми веднага органите на реда.
НИКОЙ, бате, никой – нито сигнал в полицията – проверих!
На оживения булевард имаше представителна извадка от почти всяка прослойка на това, което сега минава за българска нация – от циганите до така наречените емигранти, бизнес натокани дами и господа със забързана крачка, пъпчасали ученици с бели слушалки в ушите, студенти с шалчета и рядка брада тип ранобуден Глишев, сотаджии/старшинки, застанали пред вратите на две (една срещу друга разположени) банки, гледащи с празен поглед на скопена немска овчарка, някакво подобие на две адибас батки, интелектуалци с вратлета като на Фики краката под ръка с рентиерки, гласуващи всеки път за Костов и сие, майки с колички без грим, защото вече си има програма да се китосат за фейса, червени старци, хипарци с фас в уста и…
И никой – всички си обърнаха главите и забързаха крачка.
Не смятах да го публикувам нито като статус, нито като статия за Дело.бг, но след излъчения по битивиту тази неделя подобен репортаж от „Папараци“, реших да драсна, ей така да се намираме на приказка. Просто вметка.
А, аз ли… аз какво бих направил ли?
Бих – нося на бой и на бокс ходя, но с умния си телефон бих сигнализирал полицията и притекъл с „бих“…
…
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
