В последната година се случи много.
В последната година кръстът се счупи.
В последната година бяхме съпричастни. В последните дни не сме.
В последните дни. В последните години.
В последното десетилетие.
В последния век.
Религията. Светлината в живота. Пътеводната светлина, без която не може. Тунел, през който трябва да преминеш, за да видиш светлината в края му. Католицизъм, будизъм, православие, ислям. И още толкова много други религии и вярвания, подрелигии и подвярвания, основани единствено на нечие различно разбиране и различен прочит на нещо си от канона.
Бог е един. Бог е доброта.
Бог е вътре в нас. И ние се раждаме с него.
Липсата на доброта в съзнанието и в душите единствено води към един безкраен тунел с много завои, в който светлините угасват на всеки метър и става все по-тъмно. Липсата на доброта води до една безкрайна зима, в която дните са абсолютно и безвъзвратно изгубени. Кристално замръзнали дни.
Днес.
Днес кристално ясно мога да различа просяците …
Днес.
Днес кристално ясно мога да видя в очите на хората вледенената им вяра, че зимата в живота им скоро ще свърши. Без значение коя точно религия изповядват.
Когато посрещаш новия ден с поредната новина за убийство, за поредната жестокост, за поредната нагла кражба, осъзнаваш липсата на Бог, настанила се сред една голяма прослойка, която управлява днешния измръзнал ден безнаказано.
Когато трябва да плащаш абсурдно високи сметки за парно, нищо че не ползваш парно, а мръзнеш, и оставаш без дом.
Когато икономиката е замръзнала. Когато е нерентабилно да си спазваш обявените разписания, оставяйки измръзнали хора по спирките.
Когато самочувствието, че си българин виси измръзнало в зимното пространство, вледенено от срам и безпомощност.
Когато всичко е замръзнало, точно в този момент ми се иска да изкрещя:
VIVA EUROPA!
Нека живее Европа!
Нека живеем с мисълта за нея, докато потъркваме размазаните си очила, диоптрите на които сме придобили от къртовския труд работа за някоя чуждестранна корпорация.
Нека се мислим за истински европейци, нека поне тази мисъл сгрява измръзналия ни днешен ден, надявайки се просто да напуснем замръзналата ни от десетилетия държава.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
