Северозападът е тъмна географска област. Лишена от поминък и живот в недоимък. Толкова е тъмна, че дори съзнанието не може да я освети, за да надникне в мрачните кътчета на Враца, Монтана, Видин, Лом и да си даде сметка, че съвременната цивилизация някъде не съществува, изчезнала е или изобщо не я е имало, че някъде там една не малка част от 7-те милиона българи останали в България живеят в средновековни времена, където човешкият живот струва, колкото пакет слънчогледови семки.
Във Враца може и да не каца гарга, но смъртта толкова уютно се е настанила в градчето, колкото и Бойко в новините. Там (във Враца) убиват хора за надут автомобилен клаксон, убиват ги на входа на дискотека, на площада, на тротоара посред бял ден, пред десетки свидетели и очевидно няма законодателна сила, която са спре процеса.
На 12 януари в същия този град 18-годишно момче беше убито след побой от двама братя, а причината – инцидент зад волана. Дали отнемане на предимство, дали лек удар, не знам, но във Враца толкова струва човешкия живот – лек битов инцидент и един човек по-малко, само на осемнайсет години. Убитият Тодор бил доброволец към център за животни във Враца, предстоял му абитуриентски бал, бил шампион по таекуондо… Що за диваци са това се чудя? Що са овчедушие пък са демонстрирали десетките очевидци? В кой свят живеем? В коя страна живеем? Доброто ще победи ли в крайна сметка или сме обречени? Ще се опитаме ли поне да направим нещо?
В България властва изметта, арогантната измет, която дрогирана убива с луксозни коли невинни пешеходци не един път, която търси сметка с бокс в ръка, с нож, с пистолет, която отнема нещо, което не може да върне – човешки живот и която се храни от общественото бездействие, от институционалното безучастие, от страха и изгубената ценностна система, от мишия живот, който ни наложиха, че трябва да водим.
Не са минали и две седмици от началото на годината, а убийствата растат правопропорционално на дните. Бизнесмени, баби, мъже, жени, младежи си отиват, а държава сякаш няма. За какво ни е тая прокуратура, полиция, „Бавна“ помощ, защо изобщо ги има, когато те липсват при необходимост? Защо освен всичко това се налага да търпим и арогантността на пожарникаря, който в отговор на логично поисканата оставка на вътрешния министър отговаря, че много криминални сериали гледаме и че, видите ли, и в другите държави ставали убийства и тук не било изключение.
Драги министър-председателю, наглостта на това твърдение е безгранична също толкова, колкото и скудоумието Ви. Освен че гледаме сериали по действителен случай, част от тях имат хепиенд, в тях наблюдаваме работещи институции, действаща прокуратура, бандити зад решетките, а тук нещата се случват едностранно – трепят ни като пилци, а Вие скърбите от телевизора и сипете простотия след простотия. Отидете във Враца, вижте се със семейството на убитото момче, обещайте им справедливост и я изпълнете. Вижте се с убийците, с кмета, със „смешната“ помощ в града, със службите и дайте знак, че нещо ще се промени. Ако пък не можете да организирате подобен низ от събития, поне ги изкарайте тези тарикати на площада да ги убият с камъни. Не, не е прекалено. Всяко действие трябва да има равно по сила и обратно по посока противодействие. В този див, див Северозапад цари закона на джунглата – по-силният оцелява, а на хората им писна да са на страната на слабите.
В страната където дребната далавера, рушветът и политическата импотентност царуват Вие ни говорите за сериали. Ние пък Ви говорим за разчистване на сметки. Може ли да започнем от Вас?
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
