Най-претъпканата театрална зала у нас сътвори на 9 декември поредния си чудовищен спектакъл. Въпреки липсата на съществен реквизит, освен мумифицираните монументални туловища на някои депутати, стоящи като восъчни фигури от музея на Мадам Тюсо, представлението си заслужаваше.
Чудесна постановка! Блестяща режисура, дело на няколко корифеи на гротескната бурлеска, които скромно пожелаха да останат в сянка, съблазнени не от славата, а само от властта. Впечатляваща актьорска игра, изкусно представена и вероятно доста дълго репетирана, въпреки масовата сцена и многото статисти. Чудесно! Страхотно! Похвално! Браво, драги ми политици. Всички до един заслужавате „Аскеер“ не само за тази мини пиеса, която ни представихте, а за цялостно творчество. Вие сте ненадминати и толкова надарени лицемери и лъжци, че чак не е за вярване.
След вчерашния театър имаме министерска оставка – тази на правосъдния министър, имаме няколко сърдити депутати, които минават в опозиция, един от които е главен театрал в много дълбоки пиеси и разбира се, една изкусна имитация на съдебната реформа, а след това и добре организиран протест в подкрепа на вече екс министъра и самата реформа. Той освен че създаде суматоха в движението и изнерви участниците в него, бъдете сигурни, няма да има никакъв друг ефект. Та тази т.нар. имитация на съдебна реформа ще се използва за ограничена вътрешна консумация. Разбирайте, че ще продължи да обслужва частните интереси на майсторите на театралното изкуство у нас, на техните режисьори и кукловоди.
Хората, с изключение на уж спонтанно протестиращите, са или заблудени, или пасивно мрънкащи и псуващи с дистанционно в ръка. Ще бъде ли заблуден обаче Брюксел? Столицата-майка едва ли ще се откаже да настоява за истински промени по свой вкус. Едва ли ще се върже на постановката, едва ли ще се разчувства и ще ни остави да си правим каквото си поискаме. Да не пропуснем факта, че подкрепата на сегашния кабинет от страна на ЕК има и съвсем реално финансово измерение – митичните средства от еврофондовете, благодарение на които имаме велоалеи навсякъде и строим магистрали и още нещо, ама то пак е за лично ползване и ни се спестява. Усвояването, изглежда, е към своя край, а ТОВА УПРАВЛЕНИЕ главно разчита на европари и заеми, а след тях и потоп. Не им дреме, нали… Сега се живее! Нали трябва да изцоцаме каквото можем от брюкселската гръд, да се запасим, че да има и за след това… за тях бе, не за нас. За нас никой не мисли, за нас има само театър, безплатен при това.
Ние не се нуждаем от хляб и зрелища, а само от второто. Може ли една въображаема съдебна реформа да спре брюкселската цицка, е отговор, който тепърва ще разберем. Ще отбие ли кучката-майка лакомото и неблагодарно сукалче, което тайно се надява да продължи да бозае поне докато свят светува?
Колкото до съдебната система и нейната порочност… едва ли има какво ново да се каже, въпреки сложността на материята. Системата си има химн, възпяващ я, олицетворяващ я, а именно „Сидеров герой, Чуколов и той“. За нас остава безплатната наслада от театралното изкуство, а оная брюкселска кучка да не се прави на интересна, а да си дава цицката, че някои са много гладни.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
