Може да сме безделници, ала не сме без празници – някаква българска мъдрост за още по-мъдрото ни всекидневие. Изглежда синдромът на вечно празнуващите не е оцветен в националния ни трибагреник, сиреч не е само наш. В цял свят, всеки ден е посветен на нещо или някого – на усмивката, на бирата, на целувката, на котката, на китовете, на шоколада, има даже ден на поздравите и на мързела. Няма лошо, да си честитим и да ни честитят, за какво са ни иначе социалните мрежи?
Та, днешният 5 ноември, е Световен ден на мъжете.
Крехката дата, която се отбелязва у нас от има няма 4-5 години, а иначе е обявена още през 1999 година от ООН, по инициатива на бившия президент на Русия Михаил Горбачов (!).
Съвсем логично е – щом има ден на жената, да има и ден на мъжа. За да няма обидени. А и заради нещо друго. В съвременното общество ролята на мъжа далеч вече не е да ходи на лов за „дракони” и да осигурява прехраната на челядта си. Мъжът вече дори не е страж и защитник на дома си. Той се бори с вятърните мелници на трудно осъществимите си амбиции и все по-рядко излиза победител. Все по-трудно е да се самодоказва, да се напредва с лакти, да се изпълва с мъжко съдържание не чак толкова мъжествения свят. Светът, в който пируват на воля меките китки на интригантството, сервилността, подмолността, задкулисието, пошлостта изгражда непрестанно антитела за всякакво мъжко величие. Мъжете вече нямат нужда да бъдат смели, те не водят сражения, а тихи битки с предварително известен край. Достойнството и лоялността като присъщ атрибут на мъжко поведение са архаични останки от времето на Дон Кихот. Конкуренцията е убийствена, а на нейното поле жените заемат своята заслужена и изстрадана част.
Казват, че светът е мъжки, защото се управлява от мъже. Може и да е било така. Несправедливостите обаче, които не само ни заобикалят, ами са просмукали кожата и сетивата ни, не правят света мъжкарски. Страхът е сковал мнозина, а някои доброволно са влезли в неговата уютна черупка. И тук не иде реч само за политики, управление, миграционни кризи и световен ред. Става въпрос за витаещото във въздуха чувство на обреченост и тотален разпад.
От какви мъже имаме нужда днес? Брадясали, дългокоси, метро-и т.н. сексуални, пиещи или трезвеници, порочни или безпорочни? Големите неща винаги имат прости отговори. Обществото се нуждае от Мъжкари. От такива, които носят в себе си заряда и енергията и волята да променят света. Не от такива, които ходят с наведени глави и се крият зад крехкото женско рамо в трамвая. Не от гъзари с лъскави лимузини. Мъже, които не се страхуват да обичат, да показват обичта си, да я заслужат. Да заявяват себе си всеки ден, отстоявайки докрай позиции и идеали. Мъже, които не прощават предателства.
„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак, още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете гроги. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”
Ерих Кестнер
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
