Малко след края на фарса, наречен избори, в България отзивите заглъхват, а резултатите плашат. Българинът свикна да е лъган, пък и това действие се повтаря в продължение на десетки години. Лепиш флаери, декларираш намерения, спориш и се надяваш, а накрая всичко пак си е по старому, като че да потвърди казаното от добрия стар Чърчил. Политическата картинка в страната не се е променила и с йота. Игра на тронове, игра на цветове. Чудно ми е само как ще бъде обяснено това на далтонистите, но и за тях ще се намери някакво „подходящо“ обяснение.
Едно безкрайно предаване на топката, щафета и усилено миене на ръце. А те – ръцете – все мръсни си стоят. Еднопартийният модел отново е факт. В страната вече има една партия, която управлява, има и една умираща на принципа на естесjвения подбор опозиция, една чисто етническа партия и няколко дупедавци, които си извъртат уж девствения и чист задник, според интереса. Синьо наместо червено. Нещо като Левски вместо ЦСКА. Впрочем и в спорта ситуацията е подобна.
Аз лично съм изненадан от вота. Преди около три години точно тази партия, която разполага с абсолютната власт, си подаде оставката след поредица кървави протести. Същата партия, която подслушваше, беше въвлечена в не един корупционен скандал сега печели всичко. Българинът забравя лесно. Той обича палачите си, но пък е оставен и без голям избор, особено, ако към броя бюлетини случайно или не се постави една или две нули. Гласовете се купуват, гражданите забравят. Разполагаме с чудесна среда за виреене на корупционна форма на живот. И без да осъзнаваме „избрахме“ точно това, от което избягахме, точно това, което обвиняваме – БКП в синьо.
Имагинерната демокрация, явно вече не стряска никого. Тя е даденост, към която трябва да се нагодим, а не която да променим. И това, че някой си прави вятър на устата и току виж ти подарил късче надежда, че може да е различно, че може да има промяна, рано или късно се разбира, че е отново продукт на някакво политическо инженерство.
България си е все същата, просто днес е модерно да се говори в синьо, в цвета и духа на Европа, на атлантическите сини като океан ценности. Червеното е демоде, а за съжаление го отнесе и ЦСКА. Политиката е безпринципен хамелеон. Тя не защитава идеология, още по-малко пък народната. Тя защитава интереси, бизнес интереси, бизнес лобита. Политиката е изкуство, в което социалната действителност е картината, а художникът е невидимата ръка на задкулисието, в което хората са главните герои в един хорър филм, а режисьорът, е пак същото задкулисие.
България е цветната страна на политическите далтонисти, цветна отвън, сива отвътре. В България най-евтиното нещо е трудът и човешкият живот, а най-скъпото – шмекерлъкът. Тук основното качество за просъществуване и благоденствие е приспособимостта, нечестността, двуличието, шуробаджанащината. А някакви клоуни в сини костюми, приличаща на откровени селяндури, говорят най-нагло за „победата“ , която са постигнали. Другите пък, каквото е останало от тях, си търсят оправдание за „загубата“, а всички заедно се нуждаят от оправдание за съществуването си.
Ето Ви една нова тоталитарна система, камуфлажирана в синьо, наричаща себе си демокрация. Съществените разлики липсват. Основната отклика все пак е, че хората си мислят, че са свободни. Да живее синьото БКП, под формата на каквото и да е нова абревиатура!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
