Skellig Michael – остров насред нищото, рядко посещаван от туристи, но с богата история

3

Както често в живота се случва, тръгваме нанякъде, а се озоваваме на напълно непознато и неочаквано за нас самите място. Та, излизайки от нас през май преди няколко години, с идеята да си купя една щайга череши, два месеца по-късно се озовах на най-западната точка и едно от най-трудно достъпните места в Европа. Така вместо череши, се прибрах у дома с не толкова интересната, както подлъгва заглавието, книга:

„100 места, които трябва да посетите в Англия“.

Четох цяла вечер, но някаква изключително интересна информация така и не намерих (нещо, за което никога да не съм чувала, да ме грабне, да разпали въображението ми). На зазоряване се зачетох за един ирландски остров, който ми стана сравнително загадъчен с изключително старата си църква.

Skellig Michael

Отивайки на работа, реших да започна организация по пътуване до там и науча още подробности за това място. Не щеш ли обаче, на монитора ми се показа нещо, което ми напомни по някакъв начин пътеката, водеща към Мачу Пикчу – моменти от някакви приказки! Изобщо било е речено да посетя

един далечен и рядко посещаван от туристи остров.

Някой ако се чуди, как така ми се е появило на екрана, натиснете Visit Ireland (или нещо от сорта, и ще разберете).

Целият ми ден премина в четене на инфо до това местенце. Много неща изчетох, но така или иначе, чак толкова отговори на въпросите си не намерих. Консултирах се с travel desk в компанията, но там англичани ми казаха, че не знаят за какво говоря и ме насочиха към Дъблин, да търся мистерии (или по-точно купон).

Дъблин, може и да е било евтина дестинация за запивка някога, но в момента изобщо не ми се вярва да е такава, при цените, на които се оказах свидетел в Ирландия. А те са определено доста по-високи от Лондон.

Skellig Michael – чудех се какво точно означава думата „скелиг“. За разгадаването ми помогна стар ирландец, предупреждавайки ме, че пътуването с лодка може да не ми се отрази добре здравословно – „скалист“, това означава „скелиг“. И отивайки на място ми стана ясно защо.

Skellig Michael

Островът е огромна вулканична скала, показала се насред океана и била достатъчно щастлива да не е сама във времето.

Скелиг Майкъл си има малко братче-островче, на разстояние, около 10 минути с лодка.

Skellig Michael

В книгите които се рових да чета информация за острова, данните са леко противоречиви, спрямо хронологията. Едни казват, че за пръв път е бил населен през 4 век след Христа, други източници сочат 6 век. Да приемем, че това се е случило някъде там във времето. Група монаси от Франция, без някакви конкретни причини, се грабват и бавно, но славно се добират до това толкова негостоприемно място в Атлантическия океан. Брегът е изключително стръмен и преди да направят живота си по-лесен, буквално са практикували  алпинизъм или катерене на почти 90 градуса отвесно до върха.

Любопитно е да се отбележи, че във Франция, откъдето идват населниците на ирландския остров, се намира свещено място със същото име – Mont Saint Michael, което е било опора и основа на Romano Breton сила и култура по това време, западнала точно в периода около 5 век. Дали са били същата група монаси от Франция или не, не мога да твърдя, но е факт, че в Корнуел също съществува St.Michaels Mount, който също се свързва с Арахангел Михаил.

Животът на Острова е негостоприемен и в наши дни, а не ми се мисли какво им е било на тях преди толкова векове.

Какво им е коствало на малката група (смята се, че на острова никога не са живели повече от 20 души по едно и също време), рискувайки живота си в името на християнската вяра.

Лека-полека построяват каменен манастир, пчелини, каменни кошери, за да им служат за подслон и отдават живота си на Бог.

Името „Майкъл“ е в чест на Арахангел Михаил, посетил това свещено място някога, далеч в историята и потърсил подкрепата на Свети Патрик в борбата срещу злия змей. Сигурна съм, всеки прави паралел с нашия свети Георги, преборил Триглавия (или с колкото точно глави е бил там).

Skellig Michael

Много бързо из района се разнася мълвата, че Островът е обитаван от Войниците на Бога (така са се наричали монасите живеещи там), а и не само из океана, а слухът се носи чак до Египет и Европа. Започват да прихождат първите благочестиви люде, да се поклонят на каменния кръст, изваян не от някой древен майстор, а от самата Природа Майка.

Но слухът не отминал и любопитните уши на мотаещите се без работа наоколо викинги. Без да се замислят много, набързо нападнали свещеното място и отвлекли двама-трима от обитателите му за откуп. Та, рекетирането не е от вчера и днес. Минавало времето, монасите се борели с разбушувалия се океан и с нашествия от неканени гости. За съжаление, никога не е намирана каквато и да е била писменост там, което ми се вижда доста странно, при положение, че са поддържали връзки със света.

Около 13 век, в района настъпват изключително тежки климатични промени, което принуждава монасите да напуснат завинаги вековното си селище, останало безлюдно за следващите 3 века.

Дали времето става отново по-благоприятно, или просто в онези мрачни времена – около 15-16 век молещите отново намират начини да се завърнат и да се помолят на Свети Михаил?

През 1820 г. собствеността на острова минава в ръцете на управата от Дъблин, която и фар слага там – да направи по лек пътя на моряка, дръзнал да мери сили с необятния Океан. През 19 век, освен пазача на фара и неговото семейство (което нещастието не подминава – двете му невръстни деца остават завинаги на 2 и 4 години) там намира дом и… една крава. Как са я изкачили до върха, който е около 800 изключително стръмни стъпала, оставени ни като наследство от монасите, един Господ знае.

Skellig Michael

Между 1900 г. и 1945 г. там дори кипи живот. Имало е около 20 души и дори се е наложило наемането на учителка за бързо нарастващото население. Ала с идването на Втората световна война островът отново губи писаната история за него през последните 2 века.

През 60-те години на миналия век там е построена и хеликоптерна площадка, за да обслужва пазача на фара през тежката зима, когато е напълно невъзможно достигането на Skellig Michael по вода.

И като че ли всичко започва да тече по-леко, по-спокойно, докато не идва голямата буря през 1963 г., която отнася веднъж завинаги изградените постройки от днешно време и Свещения Камък, притеглял хиляди пилигрими от цял свят. Десетки водолази безуспешно и до ден-днешен го търсят, но – уви. Океанът е взел своята дан. Просто е изчезнал без диря и следа.

В момента там пак си има работещ, но автоматичен фар. Няма го стария пазач да разказва страховити истории. Само двама ентусиасти – учител и археолог, пазят светинята доброволно през лятото от евентуалните набези на вандали, дошли на поклонение, а имащи за цел да отнесат със себе си малко парченце камък от тази светиня.

Опитах се да дам малко информация за тези, които не са чували за това интересно място и сега идва ред да дам малко мои впечатления и преживелици от остров Skellig Michael.

Skellig Michael

Търсейки конкретна информация в интернет как се стига изобщо до там, се натъкнах на интересния феномен – информацията идва от американци, посетили това място и за малко да се заблудя. За тях е най-близо и удобно да летят до Шанън. Това обаче не важи за идващите от летище Кери, което би могло да се сравни с някое селскостопанско летище в България. Толкова е малко и толкова са неосведомени служителите му там. Полетът трае около час и 10 мин. от Станстед, Лондон и билетът едва ли ще го намерите по-евтин от около 90 паунда отиване и връщане. Самолетът е пълен до дупка. Не се сещам в по-пълна машина да съм пътувала.

Пристигайки там (аз бях през 2008 г. ), ви очакват две колони – за хора от Европейския съюз и други. Чинно се наредихме на опашката за ЕС, но бързо бяхме сложени в ръцете на доста нелюбезен служител, твърдящ, че България не е от Евросъюза и какви са тези карти, с които пътуваме – жив дивак.

След неособено приятен разговор офицерът ни пусна, но на изхода бяхме посрещнати от особено развълнувана служителка, бореща се със свинския грип и виждаща в наше лице потенциални заразители, по простата причина, че сме българи. Не искам да изпадам в подробности, защото това изобщо не е най-неприятната ми случка, случила ми се на някое летище и след кратка справка, бяхме пуснати да видим красотите на Ирландия и по-точно, както всички казват – Ring of Kerry.

Общественият транспорт в Ирландия не е никак скъп и доста добре организиран, но точката, до която се бяхме отправили – Portmagee, e просто една забравена от Бога и Дявола дестинация. Автобуси от там минават 3 пъти в седмицата.

Беше ни крайно неудобни дните, в които Ere Buses се домогваха до там, та, поради ред причини не можехме да вземем и кола под наем и пред нас остана единствената алтернатива – засмян, смърдящ на чесън чичо, който да ни вземе и върне до Кери. За удоволствието се заплаща скромните 160 евро за 140 мили – отиване и връщане, които обаче е възможно да ви отнемат дълги часове поради изключително тесния, стар, но живописен път, виещ се над Океана. За ентусиасти, или ако бях в група с такива, най-голямата наслада е да се мине Ring of Kerry с колело и лагеруване, където вечерта свари.

Невероятно красиво е! Пътят минава край малки средновековни градчета, в едно от които видях магаре, натоварено с едно приспособление за носене на дърва, на което никак не ми идва думата на ума в момента (самар – бел.ред.). Каменни мостове пресичат пейзажа и те карат да затаиш дъх.

Шофьорът, който иначе беше типичен веселяк ирландец на около 60 г. само коментираше как поради лошото лято, нямало туристи. Когато му забихме обаче въпроса за пъбовете, едва ли ще му е зле, защото значи пълна къща, очичките му светнаха, като на пиянка, седял на сухо два дена и безспорно се съгласи, че сме доста разумни и прозорливи.

Минавайки край малко градче, цялото накипрено с флагове и цветя и знамена и някак си доста безлюдно за обедно време, водачът ни само промълви: „До вчера имаха празник на пиенето, сега реанимират“.

Буквално призрачен град – джан-джун човек нямаше.

Общо взето извадихме късмет – без трафици, инциденти и т.н. и за около час и половина се озовахме при нашата мила хазайка Моника в Portmagee. Търсейки настаняване по интернет, се натъкнах на два т.нар. хотела. Нищо общо нямат с хотел, разбира се. Едното място е на пристанището и над един от най-хубавите пъбове, които съм била. Там има стаи под наем. Другото място при Моника е нещо като хижа, към която пък има отделна къща. Наехме я, отстоеше на около километър от пристана на лодките. Къщата ме изненада много приятно. Всичко беше повече от перфектно. Заредена до безобразие с всякакви джаджи – кухня, джакузи, телескоп и невероятна чистота за скромните 40 евро на човек на нощ, с включена закуска.

Portmagee (Портмаге) е толкова малко селце, че едва ли има повече от стотина къщи, които никой не заключва.

Два пъба (единият доста занемарен), но за сметка на това другият е шестак отвсякъде. С жива ирландска музика, добра кухня и много приятна атмосфера. Излишно е да споменавам, защото е близко до ума, че на толкова отдалечено място и стратегическа точка в икеана, там са се извършвали не толкова чисти дела, а направо тъмни афери са се кроели, като рекет на пътуващи кораби или за по-лесно да го наречем пиратство.

Portmagee

 

Там е била най-стратегическата точка, по време на Сухия режим в Щатите – всеки контрабандист е плащал своя дан на Портмаге.

Около 1830 г. един от най-големите контрабандисти изобщо за времето си успява да прелъсти дъщеря на MP от Лондон и така да затвърди по-добрата закрила за тъмните си дела, под законната шапка на Кралицата. Всичко вече е минало и за славната история на селцето може да научите повече в малкото, но спретнато музейче срещу скромна цена от 3,5 евро вход.

Из района са запазени динозавърски стъпки, което е другата атракция на селото.

Добре хапваме, пийнхаме в пъба и решаваме да се запасим с доволно количество пиячка за къщата и да починем. Да, ама не! В единствения магазин – китен, като от картинка, бира не се продава!!! Само вино, на което цената му почва от 10 евро нагоре. Прежалихме се да ни хване злия махмурлук на другия ден –  след бира и вино – и потегляме към къщата. В шеги и закачки вечерта минава и всеки по леглото си се настанява, в очакване на следващия ден – пътуване до остров Skellig Michael.

А каква буря се изви през нощта, на която едва ли преди съм била свидетел! Просто нечовешко беше! Първото, което ми хрумна, бе да се моля на Свети Михаил, морето да е добро на сутринта и да ни позволи да стъпим на това невероятно място. Явно молбите ми бяха чути и на сутринта отплавахме. Записването за лодка става предварително и струва 45 евро на човек. Лодките са малки моторници и се движат в група от по 10 човека. Всеки е снабден с огромен дъждобран, защото океанът не прощава да прати мокри целувки по телата на любопитните пътешественици. Пътят трае около час и половина в едната посока.

Остров Skellig Michael (Скелиг Майкъл) се намира на около 18 км. от Портмаги, а пътуването е доста впечатляващо.

Зловещи скали, празен, необятен океан и изведнъж пред очите изниква от нищото една огромна бяла камара.

В първия момент си мислиш, че сняг е затрупал малкия остров, а после виждаш че са милиони птици, накацали и гнездящи, от които някога старите монаси са намирали основна прехрана, освен многобройната риба наоколо.

Skellig Michael

На малкия остров Skellig Michael, който никога не е бил обитаван, се намира втората по големина колония от птици в Европа (първата е някъде в Шотландия).

Толкова са много! Всичко е бяло и лодката спира, за да им се насладят хората. Никога не съм виждала подобно нещо, а и не съм запозната много с пернатия свят и ги гледам в захлас. Едни шарени, големи, които се казвали пъфини, като чайки.

Не усещам как лодката отново е потеглила и ще акостира на Skellig Michael. Не очаквайте мостик или някакво приспособление, за да стъпите на брега. Смелият капитан с две ръце се бори срещу вълните и трябва да издебнете подходящия момент, за да скочите на сухо (малко си е страшно, може и във водата да се озовете при невнимание).

Skellig Michael

Островът е напълно безплатен за посещение. Не знам защо, но си представих група юнаци самозванци, появявайки се зад първия ъгъл и искайки вход за нещо, което по ред е без пари. Но не бих искала да коментирам кои младежи ми изникнаха във фантазията. Та, вече сме на земя и имаме 3 часа за разходка. Стъпалата са на векове и – за радост – нито времето, нито малобройните туристи са им помогнали да се разрушат. Стъпалата си седят от векове и водят до 800 метра височина, където е черквата, гробището и пчелните каменни къщички на монасите.

Пътеката е необезопасена и в никакъв случай не се препоръчва за хора, които имат страх от височини. Последният смъртен случай е бил през 1999 г.

Гледките към върха са спиращи дъха! Скали, океан, а насреща – милиони птици!

На върха ни очакват двамата пазители на остров Skellig Michael през лятото, които изнасят напълно безплатна, но много интересна сказка. Нищо повече от това, което написах като въведение. Много набързо само споменават, че мястото е било населено преди монасите да дойдат, но от кой и защо – остана загадка!

Skellig Michael

Интересното, което ни казаха е, че островите, били силно намагнетизирани, което е евентуална причина да бъдат притегателна точка за милионите птици. Дали е вярно, не мога да кажа!

Елена ДичеваАко сте щастливци, може да зърнете тюлени, почивайки си на сушина и ята игриви делфини.

Едно от най-прекрасните ми пътувания, заредило ме с енергия и мечти за много следващи такива. Желая го на всеки!

автор на пътеписа и снимките за delo.bg – Елена Дичева

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


3 коментара

Коментирай в Delo.bg