Силвия Германова: Над Летище София също има Бермудски триъгълник

0

Една от легендите в баскетбола – олимпийската вицешампионка Силвия Германова, е родена на 19 юли 1959 г. в Гоце Делчев. Израства в Пловдив, където започва на тренира твърде късно – на 14-годишна възраст. Играла за пловдивските „Тракия“ и „Академик“, столичния „Левски Спартак“ и френските „Вильорбан“ и „Маринян“. Има в колекцията си 6 шампионски титли и 6 Купи на България. Шампионка е в турнира на Европейските шампиони – КЕШ, 1984 г. На Олимпиадата в Москва през 1980 г. става сребърна медалистка. През 1983 с националния отбор стават шести на световното първенство в Бразилия, през 1986 г. заемат 7 място на световното първенство в СССР, а през 1985 стават и европейски вицешампионки.

Силвия ГермановаВъпреки големите си постижения, Силвия Германова твърди, че никога не се е отдавала напълно на спорта, а го е приемала като хоби. Паралелно със спортната си кариера завършва две висши образования – българска филология в ПУ „П. Хилендарски“ и журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Омъжена е за Жан Пиер, дългогодишен лекар на плувните спортове във Франция, от когото има двама сина – Александър (24 г.) и Клеман (22 г.). За читателите на delo.bg Силвия Германова сподели някои от незабравимите си полети със самолет през годините.

Първият ми полет беше през 1975 година. Тогава заминавахме с отбора за Балканиадата в Тузла. Летяхме за столицата на тогавашна Югославия – Белград, а от там с автобуси до Тузла.

Силвия ГермановаНяма да забравя как на летището дойде цялото ми семейство, но не за да ме изпрати, а за да ме прибере, тъй като съм от репресирана фамилия. Никой от семейството ми не знаеше дали няма да откажат властите моето напускане на страната. Спомням си, че

тогава ни позволяваха да летим само с по 27 лева извън страната, но те на никого не стигаха.

Ето защо си бях купила долари и ги бях скрила в една книга, там, където се съединяват колите. Преди първия ми полет се чудех дали да я взема книгата с тайните пари, но си помислих за „тежкото“ ми минало и ги оставих вкъщи от страх да не би това да е утежняващ мотив, за да не излетя с отбора.

С „Академик“ – Пловдив летяхме за Рим и бяхме много изобретателни,

съревновавахме се за забавление коя по-интересно място за укриване на валутата ще измисли – в туба от паста за зъби, в разрязани сапуни, в токчетата на обувките.

На една от съотборничките ми съпругът ѝ работеше в консервния комбинат в Пловдив. Този случай няма а забравя, защото той беше скрил доларите ѝ в една консерва. Увил ги в найлони и ги пъхнал в консервата с домати или някакъв зарзават. Само че за лош късмет на съотборничката ми не ѝ пристигна чантата с консервите в Рим. Сакът ѝ се беше изгубил в някакви хангари на летището и обратно за България го открихме и си върнахме консервите ѝ в Пловдив, така тя не успя да си изхарчи в Италия добре скритите долари.

Силвия ГермановаЛетяла съм до Бразилия за световното първенство през 1983 г., както и до Куба – два пъти. Много ми хареса Хавана. Квалификациите за първенството в Лос Анджелис бяха в столицата на Острова на свободата и се наложи да летим два пъти за по един месец там – първият път за климатизация на отбора, а вторият – следващата година, за самите квалификации. Полетът беше дълъг, но с едно прекачване София – Москва – Хавана. Летяхме и около Бермудския триъгълник, но нямаше никакъв проблем за полета и самолета ни.

Бермудският триъгълник си беше много често над София.

Може би в онези години имаше някакви въздушни течения над Летище София. Всеки път, когато се прибирахме, се клатеше здраво самолетът, но аз не се паникьосвам от подобни турбуленции.

Силвия ГермановаПрибирахме се в годината на Европейската купа от Париж 1984 г., когато играхме с отбора на Стад Клермон Туа и бяхме само по двама души на седалка в Ту-154, аз седях с моята съотборничка Мадлена, а зад нас бяха журналистите Румен Урумов и Гриша Христов. С Мадлена си държахме ръцете, защото самолетът пропадаше много често, явно имаше някакви въздушни ями. Беше доста страшно, а двамата зад нас ги чувахме да казват: „Ние добре си поживяхме, но тези млади момичета…“ и ни стресираха допълнително. В този момент Петкана Макавеева, капитанът ни, се обръща от мястото си и казва: „Няма да падаме, не го чувствам, не се притеснявайте!“ Петкана е от тези жени, на чиито сънища винаги сме се уповавали, тя винаги има някакви предчувствия, метафизични прояви и винаги в края на сложни мачове сме ѝ давали топката да е в нейните ръце и да стреля точно. Тя е от село Липен в Северна България и като дете въобще не е знаела, че съществува играта баскетбола. Правила си е ринг от пръстените на стара бъчва и е стреляла с парцали, свити на топка. Такава си е Петкана!

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg