Broadstairs, Margate и Shell Grotto – завръщане в добрата стара Англия

0

Уличките на малкото крайбрежно градче Broadstairs са оживели като от Викториански времена. Героите на Дикенс са си дали среща на малкото градско площадче и човек би си помислил, че машината на времето е в действие и сме се върнали много години назад. Традиция, водеща началото си малко преди Втората световна война. Та ако сте почитатели на творчеството на големия английски класик Чарлз Дикенс, то всяка трета седмица от месец юни може да се насладите на един своеобразен скок назад във времето – Дикенсовите дни.

Шествието бавно крачи из заспалите улички, подминава къщата-музей на Дикенс и тържествено спира пред неголямата естрада-подиум, където самодейци изпълняват песни по екранизации на големия писател. Всичко около нас е замряло и само тихото стенание на океана акомпанира нежните гласове, раздаващи се от душа. Разхождаме се край водата и ноздрите ни се изпълват със свеж бриз. Прекрачвайки вратата на къщата-музей, където е прекарвал всяко лято в продължение на около 20 години, имаме чувството, че все още е там и ще ни посрещне в тясното коридорче, водещо към прекрасната му стая за труд, гледаща срещу океана, където е обичал да пише.

Поради фестивала, който тече в негова чест е пълно с хора в някогашната къща на Mary Pearson Strong, по-късно станала прототип на Betsey Trotwòod от известната му книга „David Copperfield“. Толкова е английско, спокойно, че чак не е за вярване как столицата на Великобритания с нейната глъч, тълпи от хора е едва на час и нещо от тук. Прекрасно място за отдих е Broadstairs с неподражаемия си ретро стил.

Денят едва е преполовил и с лека тъга оставяме малкото градче на океана, за да посетим съседното, не по-малко красиво и известно с прекрасния си пясъчен бряг – Margate.

Mаrgate – един от първите морски курорти в миналото и до сега е запазил някогашния си чар. Любимо място на сърфисти и понякога наричан британското Маями.

Не намирам някакви външни прилики с американския курорт, освен усещането на свобода, безкрайна морска шир, докъдето видят очите и неуморния вятър, нашепващ за отдавна отминали времена.

Много популярен от 60-те до 80-те години на миналия век, то Margate не е бил подминат от днешната прокоба на бавното умиране на малкия град. Усещането по притихналите му улици е леко депресиращо. Голям брой заведения, магазини са хлопнали кепенци. Имоти се продават на всяка крачка и пелената на разрухата бавничко обгръща града.

Гордо и някак си самотно се издига The Tudor House – красива къща от 16 век, спасена от събаряне и минала цялостна реконструкция. За наше съжаление, в този ден е затворена за посещения, но струваща си да се види и вътре, както съм чела.

Град, в който е израснала Tracey Emin – сложна и противоречива личност, но и до ден-днешен, една от двете единствени жени преподавателки по рисуване в известната Royal Academy – London, основана преди повече от 250 години от Крал George III.

Дали случайно или не, точно

в Margate, отдавна изгубил славата си на любимо място за отдих на английската аристокрация от Лондон, кротко се е скрило едно от чудесата на света – Shell Grotto.

Думата grotto е италианска и означава крипта. Та дословно преведено – Криптата на мидичките, тъй като тайното подземие е облицовано с повече от четири и половин милиона раковини, мидички и рапанчета.

Открита е сравнително скоро, ако приемем, че 200 години не е нищо във времето, благодарение на съдбата, че тогавашният директор на местното училище решил да си направи шадраванче в градината, то и до сега мястото само събужда нови въпроси и никакви отговори – кой, защо и кога е създал тайната пещера. Хипотезите са много, една от една по-странни и биха довлекли сериозно главоболие на маститите учени в областта на световната позната нам история.

Милиони мидички, подредени в странни форми и причудливи видения изпълват огромно пространство, разделено условно на пет части – вход, ротонда, същински купол, серпентиновия пасаж и олтарът. Почти 99% от миличките са от местните плажове и едва няколко от топлите карибски води.

В никакъв случай това не е единствената по рода си крипта, тъй като са били много модерни, подобни структури из благородническите имения във Франция, Италия, а дори и във Великобритания има познати около 30 на брой, но никое с подобни мащаби и обвито в пълна тайна.

Таванът достига близо два метра и половина височина, а коридорите – лабиринти над метър ширина. Едва ли е излязло само от ръцете на един майстор. И идва въпросът с осветлението. Първоначално, когато е открито и осветено с газови лампи, изящните раковини са сияли, като току-що, донесени от водата.

Най-смелите тълкования го датират малко след рождението на Христос. Създадено от непознати майстори, заминали по-късно и дали началото на великата Майска цивилизация в Латинска Америка. Само където не се връзва в тази история, а от къде са взели миди по това време, обитаващи топлите морета.

Друга хипотеза твърди, че всичко е една голяма измама от страна на нейния откривател г-н James Newlove, но и това не се крепи на каквито и да е факти, защото няма свидетелства някой от съседите му да го е видял копаещ подземия или събиращ мидички от близкия плаж.

Нищо чудно, как и на Тамлиерите се предписва загадъчното място и по някакъв начин чувствам, че може би те действително са замесени в тайнствения строеж. Така смята и мистър Mick Twyaman, проучвал дълги години комплекса и спрял се на датата, че мястото датира от около 12 век. Отново Карибските находки не се вписват в цялостната картина, но всеки пък може да развихри фантазията си и собствените си усещания.

Жестоко опушено от някогашните уреди за осветление, работещи с газ, то дори и след специално почистване мидичките никога не блясват с първоначалната си магия. Жестокостта и разрухата на войната не подминава и загадъчната крипта и мястото се прощава със стена от залата на т.нар. Олтар, в който не закъсняват сбирките на най-различни мистични окултни общества, от които някога Великобритания е изобилствала.

Сами сме в чудния, подземен свят и без да имам интерес или каквито и да е залитания към мистериите на отвъдното, чувствам някаква добра енергия. Има и източници, които твърдят, че това е храм на Богинята-Майка.

Слънцето се прокрадва през огромния купол и наистина виждам боготворената от древните народи в другия край на света Змия.

Леко завиждам на сегашната собственичка на комплекса, която като дете изкарвала дълго време сред странните лабиринти, облепени от земята до тавана с изящни черупки, че тази тайна ѝ принадлежи и би могла неограничено време да изкарва сред неразгадания свят.

Място, смятано от някой за пресъздаващо началото, пътят и земния край, който намира своята проекция в невидимото за нас.

Прекарали сме близо час под земята и е време да се върнем в познатия ни свят, където слънцето ни поздравява и където забелязвам един от символите на града – Пазителката на мидичките. Леко кичозно изработена, но гордо позираща – Shell Lady. Чувствам се като дете на българското Черноморие преди много и почти ми иде да си купя за спомен смешна малка кутийка, облепена с мидички.

Нищо не си купувам обаче, а изкарвам час на брега до старата марина на Margate, събирайки си съкровища, изхвърлени от океана и не спирам да си мисля, а дали чудната пещера символизира наистина края или началото на нов живот.

Може би, някога ще науча.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg