Времето…

Да дойде времето, дано! Да бъда с побелели от старостта коси, с лице набръчкано!

Да дойде времето на внуците, да дойдат спомените, по-живи от самия живот!

Да дойде времето и да се обърна! Да видя своя път! Да видя пътя на това, което съм създала, което оставям след себе си!

Време е да спра, пламъка да замразя във фотография, усмивките на близките ми в снимка да запечатам, сърцето си в снимката да скрия, мигът на щастието да бъде вечен!

Но нищо вечно няма!

Отива си лека-полека времето, когато не ни пукаше за него. И без да искаме дори, е идвала промяната.

Отива си младежката безгрижност, все някога, дори на 40! Идва времето, в което отбелязваме в огледалото първо натрупаните килограми, после прорязалите лицето бръчки, после натрупаните негативни излишни емоции, накрая натрупаните излишъци от всичко! И идва болезнената част – да се отървеш от излишъка!

Дори излишъкът не е вечен! Дори обратното на излишъка не е вечно!

Защото нищо вечно няма.

Освен неизбежната промяна.

Днес не сме това, което сме били. Достатъчен е един едноминутен взор в себе си, насаме с огледалото. Огледалото е безпристрастен отражател на това, което сме днес. Всеки бял косъм, всяка бръчка, всяка емоция, всяка искра в загледаните ни в себе си очи. Всяка история. Запечатана в този един миг, в който се вглеждаме в себе си.

Огледалото.

Минало. Настояще. Бъдеще.

Вглеждайки се в миналото, виждайки настоящето, сме способни да видим бъдещето.26

Не бъдете слепи!

Времето днес е по-дъждовно от миналата година по това време и е по-непостоянно, и е толкова променливо, колкото сме и ние.

Него не можем да променим. Само нашата нагласа спрямо него…

Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!