Изборът за това кой ще управлява семейния бюджет зависи от особеностите на семейството – всеки вариант има плюсове и всеки може да създаде определени проблеми. Предлагаме Ви трите основни типа на разпределение на доходите, а Вие преценете кой е най-добрият за Вас.
Общи пари
Съпрузите обединяват абсолютно всички свои приходи и заедно решават какви разходи да правят. Този модел се предпочита от млади двойки с неголеми заплати, които отиват почти изцяло за текущите разходи. Подходящ е и за по-възрастни семейства, доказали доверието си.
*Плюсове: Финансовото състояние на партньорите е напълно прозрачно, което дава по-големи възможности за планиране на дългосрочни семейни инвестиции. Според психолозите възникват по-малко конфликти – общият бюджет сплотява, целите са взаимни.
*Рискове: Липсата на лични пари понякога притеснява единия от съпрузите (обикновено този, който печели по-малко) – да си поиска за някои дребни разходи или малки радости от типа „и аз съм човек“. Затова е добре да заделите за лични нужди част от финансите си (не повече от 20%), като всеки има право да харчи от там (не повече от половината, т.е. по 10%), без да се съветва с другия.
Дялово участие
Всеки партньор внася част от доходите си за общите режийни разходи и семейни нужди, а останалите пари ги харчи по свое усмотрение. Принципът, по който ще се определят кой колко да внася, е въпрос на договаряне (поравно или процент от заплатата) – важното е никой да не се чувства ощетен.
* Плюсове: Идеален вариант е за хора с различно отношение към парите – единият обича да спестява повече, другият е склонен да похарчи спонтанно някаква сума. Партньорите разполагат с лични пари, могат да ги използват както пожелаят, без да предизвикват конфликти по този повод.
* Рискове: Ако дяловете са еднакви, а заплатите са много различни, този, който е с по-малки доходи, може да остане почти без лични пари. Затова е добре в тези случаи да изберете процентното участие – този с по-високите приходи внася повече в общата сметка.
Отделни бюджети
Всеки разполага със собствените си пари. За текущите разходи се редуват – единият месец плаща мъжът, другият жената. Големите покупки за общо ползване или парите за почивки се договарят. Предпочита се от хора, които започват да живеят под един покрив и не са уверени във връзката си.
* Плюсове: Този модел запазва правото на лична свобода, включително и финансова. Подходящ е за хора, които не желаят да се отчитат пред никого, но това не значи, че не споделят облагите си със семейството. Удобен е и за партньори, които все още не живеят постоянно заедно, но често си гостуват.
* Рискове: Конфликти, защото бюджетът не се планира и се оказва, че партньорът, който има пари в момента, трябва да плаща. Затова е добре да се сметне приблизително какви пари са нужни за месечните разходи и да се договорят каква част поема всеки.
Трите златни правила
Финансовите Ви дела ще са в ред, само ако има кой да ги контролира. Ето защо изберете семеен ковчежник – няма значение дали жената или мъжът, важното е да е точен и разумен.
Обсъждайте без притеснения паричните си проблеми, говорете открито за нуждите си, споделяйте веднага затрудненията си (намаление на заплатата, повишение на цените). Премълчаните финансови неприятности рано или късно ще се превърнат в сериозни конфликти.
Никога не крийте доходите и разходите си. Прозрачният бюджет е залог за успешен съюз.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
1 коментар
Лично да споделя. Преди време с жена ми бяхме на общ бюджет, като всеки месец се виждаше, кой колко е изкарал, какви разходи имаме и накрая след слагане на чертата, се виждаше колко средства остават за спестяване. Нещата вървяха добре, докато тя не започна да взима по-висока заплата и не реши, че тази схема вече не й е изгодна. В момента, само и само, за да е мирна къщата, минахме на вариант 2 – Дялово участие. Всеки внася някаква сума за издръжка на детето и с останалото прави каквото си иска. Няма отчет, няма нищо. Аз лично не възприемам подобен подход, именно заради рисковете и оставането с чувството, че единият е ограбен. В момента изкарваме почти еднакво със съпругата ми и се видя, че аз съм по-големият спестовник, тъй като доколкото поне тя споделя, няма толкова спестени, колкото аз. Интересно е, къде ли отиват всичките й пари.