Пламен Бързев: Ключът към успеха е в подходящ момент да разбереш, че Рокфелер ти е чичо

1

Пламен Бързев е 31-годишен онлайн маркетьор, който в момента работи в Design Connected – фирма лидер в създаването на реалистични дигитални 3D модели. Роден е в Пловдив, прекарал е една голяма част от професионалната си кариера във Варна, преди да се върне отново в града под тепетата. Бил е лектор на най-големия форум на тема оптимизиране за търсещи машини (SEO) в България – SEO Конференция през 2014 и 2015-та. Участвал е в различни маркетинг обучения и презентации насочени най-вече към запознаването на младежта с новите тенденции. Не смята да напуска България за нещо по-дълго от заслужена 3-4 месечна ваканция на Малдивите. Обикновено проявява чувството си за хумор на неподходящи места.

Винаги по-възрастните се обръщат към по-младите с призив да учат, за да сполучат. Ти обаче си пример за точно обратното. Защо предпочете работата пред образованието?

Аз смятам, че образованието има много важна роля в развитието на един млад човек. Моето (почти завършено) може да не е релевантно на това, което работя, но в училище и университета съм се научил на много неща. Това, което по-възрастните често пропускат да кажат, че е по-важно човек да се научи да се справя сам с проблемите, а не да наизусти формули или да придобие конкретно умение. В момента, в който постъпиш в дадена фирма, разбираш, че ученето тепърва започва и голяма част от получените знания са неприложими. В моя случай първо ми се наложи да работя, за да се издържам, след което създадените контакти от първата ми работа доведоха до друга, която много ми допадна (PhoneArena). На по-късен етап смених сферата, Оказа се, че житейският ми опит е много полезен в маркетинга, а и ми се отдава (поне така казват), затова и продължих да се развивам в сферата. Да приключа образованието си не беше такъв приоритет в последните години, но не изключвам някой ден да го доведа до край или да започна нещо друго, което би било по-полезно за развитието ми.

Пламен Бързев

Как успя да стигнеш до сега заеманата позиция?

Имах щастието да попадна във варненска фирма, която бе в период на бурен растеж и където ценяха хората, които се справят добре със задълженията си. Започнах много активно да се интересувам да науча всичко възможно за работата си, която тогава беше свързана основно с оптимизация за търсещи машини (SEO). Освен това, се опитвах да помагам с „аматьорските“ си знания по уеб дизайн, натрупани на предишен етап. Една година след назначаването ми на стартова позиция компанията се беше разраснала до толкова, че трябваше да се назначат нови “ръководни кадри” и станах супервайзър. Оттам започна опитът ми с ръководене на хора, където също се стараех да науча колкото се може повече, защото по принцип не ми е присъщо да комуникирам много. С времето се разшириха задълженията и познанията ми, като започнах да се интересувам от цялостен маркетинг. В началото на 2015-та изникна предложение да се върна в Пловдив и да работя за Design Connected – бранд, който вече познавах и знаех, че ще е чудесно предизвикателство и ще мога да използвам по-голяма част от знанията придобити на предишните места. Това е историята накратко.пламен бързев

Достатъчно адекватна ли е сегашната образователна система, за да задоволи нуждите на младите?

Имам доста ограничен поглед върху образователната система в последно време, но мисля, че има надежда. От една страна все повече университети се усещат, че е нужно да си партнират с бизнеса, за да подготвят студентите за реалните нужди на пазара. Проблемът е, че този процес е бавен и ще трябва още време докато се достигне до модерни програми. Освен това, някой ще трябва да предава по тях, а една част от преподавателите са доста закостенели. Хубавото е, че има много инициативи, в които практически професионалисти се срещат със студенти и ученици, за да предадат част от знанията си. Аз бях свидетел на един майсторски клас, в който ученици от 10-ти клас програмираха наравно със студенти 4-ти курс под напътствията на едни от най-добрите специалисти в града. Беше много обнадеждаващо събитие. Освен това, в ИТ сферата, която в момента се развива най-бързо, се случват неща като СофтУни и курсовете на Телерик, които дават възможност да се придобият много практически знания.

Дава ли се шанс за професионално развитие на младите у нас?

Пак имам ограничен поглед – във фирмите, в които аз съм работил и където са повечето ми приятели – отговорът е “Да”. Става въпрос за компании, в които средната възраст е 25-30 години и масово се наемат кадри, които в последствие се обучават. Има и още една страна на този въпрос – младите искат ли професионално развитие. Бях срещнал интересна статия по въпроса, а и сам съм бил свидетел на шокиращи случаи. Преди около 5 години едно момче първи курс беше на интервю за 4 часова работа на най-ниско ниво във фирмата, в която работих. Още от вратата си каза:

При сегашното икономическо положение мисля, че ако заплатата ми няма да е 1600 лева няма смисъл да говорим.”

Поне беше наясно със себе си. С риск да ме намразят читателите, мисля, че ако искаш кариера трябва да си склонен на жертви в началото. Нужна е реална оценка за това колко можеш и колко конкурентно способен си на пазара. Работа може да се намери, а и не е лошо да се поработи нещо, което няма допирни точки с професията, в която си се прицелил. Моят опит като продавач-консултант на мобилни телефони, например, се оказа изключително полезен като започнах да се занимавам с маркетинг. Освен това преодолях страха си да говоря с непознати.

Пламен БързевНапоследък все повече приятели ми споделят, че ще заминат в чужбина, за да си търсят препитание. Какъв е ключът за успеха в България и какво би казал на тези, които са предпочели да търсят развитие в друга страна?

Ключът към успеха е в подходящ момент да разбереш, че Рокфелер ти е чичо и ти е завещал цялото си богатство. Докато чакаш този момент обаче, е добре да подхождаш супер сериозно към всяка работа и да взимаш максимума дори и от наглед негативни ситуации. В даден момент създадените връзки и натрупаният опит могат да се окажат от огромно значение. Напълно разбирам и хората, които търсят развитие навън. В крайна сметка, тревата винаги е по-зелена в градината на съседа. Много са тези, които успяват да намерят своето място в чужбина и помагат на роднините си тук, което е супер. Още по-готино би било, ако повече наистина успели хора решат да се върнат на даден етап и да пробват нещата, които работят там в България. Лично аз, всеки път като се върна от екскурзия в чужбина имам поне 10 идеи за уникални за нашия пазар ресторанти и кафенета, които бих искал да отворя. Някой ден може би и това ще се случи. Поне съм сигурен, че онлайн маркетинга на заведението ще е наред.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

  1. нвп на

    Ако всички решат,че Рокфелер им е чичо,ти едва ли би се уредил!Такива фирмички за маркетинг изобщо какво създавате и само се намирате на приказки!Икономика се прави от производства!!!Твоето е хитрост!Простено ти е,само защото не е тръгнало от теб!

Коментирай в Delo.bg