Болен от рак старец плете шапки за бездомни хора

0

Една покъртителна история за доброто, което продължава с пълна сила и енергия да живее в хората ще Ви разкажа днес. Нейният главен герой е Мори Богарт, който е на 91-години. Той е обитател на Дома за възрастни хора Кеймбридж Мейнър в Грандвил, щата Мичиган. Възрастният мъж е трудно подвижен и прекарва дните и нощите си на легло. Неговите близки го посещават редовно, а когато си отидат, Мори остава насаме със спомените си…

 

На нощното му шкафче има стара Библия, а от снимка на стената над леглото му се усмихва съпругата му Дона Mae, която е починала преди 16 години.

„Имах добър живот“ –

спомня си Богарт, докато бавно увива прежда около вретеното:

„Винаги съм приемал всичко, което се случва в живота ми, а сега ми остана само това (плетенето).“

Около леглото и нощното шкафче на Мори има няколко кафяви кутии, подредени една върху друга. Нито една от тях не може да се затвори, защото е препълнена с прежда.

„Харесвам това, което правя“ –

споделя Мори, продължавайки да плете:

„Очите ми вече не са толкова добри, колкото бяха, но все още мога да виждам всяка една бримка от плетката.“

Възрастният мъж започва с ръкоделието веднага, щом се събуди сутрин. Не спира да прави бримка след бримка, докато не се умори и заспи. Това се случва по цял ден, всеки ден.

„Това е моят живот! Винаги съм обичал да помагам на хората и нищо не може да ме спре дори и сега. Всеки човек трябва да има цел в живота.“

Morrie Boogaart Hat Man

Мори плете шапки за бездомници и тъй като е започнал да се занимава с ръкоделието малко, след като съпругата му напуска този свят – почти 15 години, старецът твърди, че е изплел поне 8 000 броя:

„Ето защо повечето хора ме наричат Hat Man (Шапкарят)!“

Когато хората научили за творенията на Hat Man, започнали да даряват прежда за благородната му кауза.

„Всеки път като дойда да видя татко, в стаята му има купища нова прежда“ –

споделя Карен Лоутърс, дъщеря на Мори.

„Даренията са не само от хората, които идват на посещение на свои близки в Дома за стари хора, но и от хора от околността, включително и от няколко църкви в района.“

Когато попитат Моли какво иска за подарък всяка година за Коледа, Деня на бащата и рождения му ден, той винаги казва само едно – прежда.

„И какво друго? Преждата е наистина всичко, от което татко се нуждае, а това, което прави с нея е наистина вдъхновяващо“ –

казва Карен Лоутърс.

Плетенето на шапки не е просто хоби за Мори. Той иска да бъде убеден, че всяка шапка, която излиза изпод ръцете му отива в приюта за бездомни в Западен Мичиган, така че на обитателите му да им е винаги топло, когато са навън.

„Когато хората научеха причината защо баща ми плете шапки, медии от цял свят се свързаха с нас, а прежда започна да пристига от най-различни краища на света“ –

спомня си дъщерята на 91-годишният старец.

„Получихме прежда от далечна Австралия, а след това разбрахме, че делото на татко е обсъждано и в Twitter в Китай.“

Рик Снайдър, губернаторът на щата Мичиган също разбрал за благородното дело на Мори. Снайдър дори изпратил собственоръчно написано писмо на възрастния мъж.

„Не мога да повярвам на вниманието, което татко получава. Всичко това като че ли го подмладява и съхранява духа му, за да продължи да живее“ –

през сълзи казва Карен Лоутърс.

Мори си пожeлава да плете шапки за бездомници толкова дълго, колкото здравето му позволява, но то се е влошило в последните месеци. Възрастният благородник е бил диагностициран с рак на кожата през лятото на 2015 г. Ракът започнал да се разпространява, а разсейки се появили и в бъбреците му.

Morrie Boogaart Hat Man„Настанихме татко в хоспис преди малко повече от година, след като получи интерстециална пневмония. Не мислехме, че ще се възстанови, тъй като разсейките на рака бяха тръгнали по цялото тяло, но той преодоля пневмонията и беше изписан“ –

спомня си дъщерята на Мори.

„Здравето му не се е влошавало след тежката пневмония, но ракът вероятно може да застраши неговия живот. Имаше вариант за изрязване на разсейките от бъбреците му, но ние сметнахме, че на неговата възраст той нямаше да издържи подобна операция, предвид очакваните екстремни медицински процедури.“

Докато Мори в последната година и половина води неравна битка с рака, коварното заболяване става причина за смъртта на сина му Ръсел през ноември 2015 г.

„Момчето ми Ръсел почина шест месеца, след като беше диагностициран с тежкото заболяване“ –

спомня си Мори.

„Това беше много труден момент за мен, защото не бях в състояние да участвам в организирането на погребението му и да се сбогувам с него.“

Morrie Boogaart Hat Man

Мори не спира да плете шапки, а по думите му точно това, че се е фокусирал върху здравето на живите, го държи все още жизнен. Всяка бримка от плетката му дава смисъл да продължава заради мисълта, че помага на хората в нужда, докато самите те успеят да открият своята цел в живота.

„Има дни, в които плетенето спори, а в други – не, но аз не искам никога да се откажа да плета шапки за бездомници“ –

казва Мори.

„Има твърде много бездомни хора навън, а те се нуждаят от други хора, които да се грижат за тях.“

Карън Лоутърс посещава баща си често, но има дни, в които работата й не позволява това. Всеки път, когато дойде да го види, тя взема изплетените шапки, опаковани в кутии и ги разнася по приюти за бездомни, препоръчани от баща й.

„Той лично подрежда шапките в кутиите, а на тях изписва къде иска да отидат. На някои кутии пише имената на центрове за бездомни като Mel Trotter, а на други – „Salvation Army“ („Армията на спасението“)“ –

казва Карън.

Когато се съберат достатъчно изплетени шапки, тя товари на колата си кутиите с плетивата, след което лично ги разнася по приютите. Днес тя достави няколко кутии до Mel Trotter, в центъра на градчето Grand Rapids. Говорителят на центъра за бездомни Аби Сладик казва:

„Ние получаваме постоянно дарения на името на Мел Trotter. Много рядко научаваме кои са лицата, които стоят зад даренията, но след като научихме за Мори и неговото дело, той със сигурност бе човек, с когото искахме да се срещнем на всяка цена.“

Morrie Boogaart Hat ManАби и Карън вадят шапките от кутиите и ги подреждат на щанд до входа на столовата към приюта. След като обядват, обитателите на Mel Trotter минават през масата с шапките, откъдето могат да изберат коя да вземат.

„Шапка за зимата означава много за хората тук“ –

казва Сладик.

„Те са щастливи и много доволни, след като знаят, че носят шапка, изплетена с любов за тях. Мори учи всички ни, че няма значение на колко години сме, или какво е здравословното ни състояние. Всеки един от нас може да бъде полезен по някакъв начин за едно добро дело, дори и за непознат човек.“

Карън Лоутърс е наясно, че баща й е в залеза на живота си, но тя е изключително развълнувана и горда от това как той е открил цел и смисъл, въпреки тежкото си заболяване.

„Ние всички трябва да навигираме живота си като баща ми. Това, което той е направил (плетенето на шапки и даряването им на приюти за бездомни), е докоснало много хора. Именно това е било най-доброто нещо, което може да му се случи в неговото здравословно състояние“ –

казва Карън.

Morrie Boogaart Hat Man

Ако здравето му позволява, т.нар. Hat Man ще продължи плетенето на шапки от леглото си в Дома за стари хора в Grandville, за да осмисля дните си. Неговата цел ще продължи да бъде да плете по три шапки на ден. Мори вярва, че когато завърши последната бримка на всяка една шапка, тя може да е едно ново „начало“ за човек в нужда.

„Ако ми отнемете това (плетенето на шапки), то моят живот приключва“ –

казва Мори.

„Моля Ви, не ми отнемайте това удоволствие!“

ВИЖТЕ ОЩЕ:

пингвиниАвстралиец на 109 години плете пуловери за пингвини

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg