Човешкото око разпознава цветове от видимия диапазон на светлината – от 400 до 700 nm, като е най-чувствително към цветовете в жълто-зеления спектър – около 555 nm.
В нашето око има пръчици и колбички. Пръчиците доминират в периферната част на ретината и са чувствителни към относителната осветеност на окото. С тяхна помощ разпознаваме светло-тъмно т.е. виждаме черно и бяло. Колбичките са 3 вида, като съдържат различни специфични пигменти. Те са чувствителни към синята (S колбички – 420 nm), зелената (M колбички – 535 nm) и червената светлина (L колбички – 565 nm). При осветяване на ретината трите вида колбички – за синя, зелена и червена светлина се възбуждат и така ние получаваме информация за цвета. Ако трите вида колбички получат еднакви стойности, то зрителното възприятие е черно – бяло.
Перфектно устроеното човешко око и неговата система за разпознаване на цветове е в основата и на съвременната техника
Цветовете на монитори, телевизори, камери се определят точно чрез модела RGB – Red (червен), Green (зелен), Blue (син). При печатните медии цветовете се възпроизвеждат чрез друга система – CMYK: Cyan, Magenta, Yellow, blacK.
При осветяване на ретината се възбуждат и трите вида колбички. Ако възбуждането е най-силно за един вид колбички се получава цветно зрително възприятие. Ако колбичките се възбудят еднакво, то зрителното възприятие е черно-бяло.
Нарушенията в цветното зрение при хората се наричат дисхроматопсии – цветна слепота. Английският учен Далтон е имал подобни проблеми и затова по-популярното наименование е далтонизъм. Това не е болест, а вродена аномалия, която се наследява. Има 2 основни групи нарушения: неправилно разпознаване или объркване между
- Червени и зелени цветове;
- Сини и жълти цветове.
Това различно възприятие на цветовете не пречи на хората в тяхното развитие, кариера и дори световна слава.
Ето и пример – очевидно далтонизмът и другите странности на Род Стюарт не са попречили на музикалната му кариера и разнородните проекти, с които той се занимава, дори напротив.
Още за проектите на Род Стюарт, прочетете ТУК!
Кучетата и другите бозайници са дихромати
Чували сме, че кучетата са далтонисти и това е точно така. Те имат само 2 вида колбички. Това далеч не означава, че те виждат света единствено в черно и бяло. Виждат цветно, но различават много по-малко цветове, в сравнение с обикновения човек. Подобно на хората с червено-зелена цветна слепота, кучетата могат лесно да интерпретират цветове с по-къси дължини на вълната, но могат да имат проблеми с по-голяма дължина на вълната.
Те виждат богат спектър от цветове, но смесват нюансите на червено и зелено, или тези с червени или зелени компоненти като лилаво или синьо-зелено например. Тъй като не могат да разграничат червения цвят – те го тълкуват като тъмно кафяв. Всички жълти, зелени или оранжеви обекти се появяват в различни нюанси на жълтия цвят или жълто-кафявото. Пурпурният цвят, който се състои от червено и синьо изглежда като изцяло син за кучетата, защото те не могат да интерпретират червения компонент. Синьо-зелената морска вода за кучетата изглежда близка до сивия цвят.
Въпреки че кучетата не възприемат цветовете като нас, хората, те ни превъзхождат с рецепторите си за обоняние. Те могат да чуват също и много повече различни честоти от звукови вълни.
И още нещо любопитно за четириногите ни приятели – кучетата имат капацитета да различават думите и интонацията на гласа. Това се случва благодарение на същите райони на мозъка, като при човека. Според учени от университета „Лоранд Йотвош“ в Будапеща кучешкият мозък обръща внимание на нещата, които казваме, и на начина, по който ги казваме.
В хода на изследването учените са дресирали 13 кучета да легнат и да останат неподвижни, за да направя скенер на мозъка им и да изследват дейността му, докато животните слушат гласа на стопанина си.
Заключенията били, че кучетата, както и хората, използват лявото полукълбо на мозъка, за да интерпретират думите, и райони от дясното полукълбо, за да анализират интонацията.
Центърът на удоволствието в техния мозък се активира само когато похвалите и милите думи са придружени от точната интонация. Тези наблюдения предполагат, че неврологичните механизми, позволяващи да се възприемат думите, са еволюирали много по-рано, отколкото се смята, и че те не са уникални за човешкия мозък.
Шанън Дохърти: Кучето ми откри рак на гърдата
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
