Да се чете между редовете. Или пък буквално!

0

Реших да споделя с Вас, читателите на Дело, нещо, което ме впечатли. Може би много!

Но да започна оттам, че имаше наскоро период в живота ми, направо си е половин година, в която почти нямах достъп до телевизия. А когато имах, беше само до безплатните канали в българския ефир, които и така почти не гледах. Като човек, пристрастен към канали за туризъм, история, природа и животински свят, готварски канали, музикални и всичко друго, освен новинарски насочени, изживях истински ужас, който изпитва всеки, пристрастен към нещо, когато го откаже, и истинско прераждане, когато свикнах без тези екстри на съвременния свят.

Когато отново пуснах кабелна телевизия, вече нямах пристрастеност. Нямам и сега. Излекувах се. Но от време на време пускам от любимите канали, рядко, но се случва. Ако интернета не вървеше ръка за ръка с кабелната, вероятно дори нямаше да си купя нов телевизор. Но днес пуснах тиви-то. На любимия канал. Дори уцелих на късмет любимото предаване. А то ме накара да реша да напиша тези редове.

Следващите редове са за търсене на нов дом, голямо семейство, трудности в живота, нов живот, завръщане към миналото и към корените, и любов. В основата на всичко. Любов към семейството, любимия, живота. Този истинският.

А ето и причината за тази статия. Едно шест членно американско семейство. Щастливо семейство от родители и четири деца, две от които – най-малките – на възраст около 5 и 7 години. Семейство, преживяло своите трудности, но останало сплотено, въпреки изпитанието на съдбата. Имената им – важни ли са? Важни са. Но не те ме впечатлиха. А историята. И поуките от нея.

Едно съвсем обикновено американско многочленно семейство. Бащата претърпява автомобилна злополука, докато кара своя велосипед. Остава неработоспособен за почти седем години. Бавно, но упорито, успява да се възстанови след почти седем години. Грижата за семейството поема съпругата му, до този момент просто майка и домакиня. Което означава започване на работа, издържане на семейството, подкрепа за съпруга си, грижа за домакинството и четирите деца. В голям град от съвременен тип.

Почти седем години по-късно след злополуката. Мъжът – изпратен в Европа (за по-точно в Амстердам, Холандия), като Директор маркетинг на голяма компания. Премества се заедно със семейството си. В търсенето на нов дом вземат решение. Точно това ме впечатли най-много от цялата история.

Предложен им е избор, съобразен с бюджета, с който разполагат. Малко под бюджета, почти колкото е той, и малко над предвидените разходи. В предложението на брокерката влизат два имота, които отговарят на изискванията на голямото семейство за поне три спални помещения, поне една баня и добър район. Двете от къщите са в близост до работата на мъжа, предлагат достатъчно място семейството му да е в близост до града и да живее на широко. И двете къщи наистина са невероятни (особено за българските стандарти). Това, което обаче избира жената, поне на пръв поглед, е нелогично, нестандартно, трудно за вярване, че е истина. Третата къща, която е предложена им първа.

Къщата, която семейството избира за свой дом, може да се нарече голяма каравана. Насред работеща ферма извън Амстердам. В която кухнята е в коридора, защото просто няма къде другаде да бъде направена. В която спалните може и да са четири, но поне две от тях представляват просто легло на два етажа в тясна стаичка или просто матраци върху рамка, заобиколени от стени по краищата на матрака, но с изглед към … обора с крави.

Не бихте я избрали. Убедена съм. Може би и аз не бих, ако слушах разума си. Но като човек, който следва порива на своето сърце и се вслушва във вътрешния си глас и интуиция, бих избрала караваната насред холандската ферма. Точно, както го направи и героинята на епизода и тази статия, и както нейният мъж, който на всяка цена искаше жена му да е щастлива.

Какво направи това семейство? Това обикновено американско семейство. Доказа няколко неща.

Първо – доказа, че да си американец, изобщо не означава, че си безмозъчен и бездушевен потребител на живота. Мит – това е факт, не можете да ме оборите – повечето от Вас мислят точно така за американците. Юзъри, но дали??

Второ. Доказа, че когато има любов, нещата са постижими. Когато обичаш човека до теб, когато семейството е на първо място, дори една домакиня може да се справи със задачата да носи целия товар на гърба си. И да се справя успешно години наред.

Трето. Доказа, че когато има любов, човек е в състояние да надвие и най-страшните изпитания на съдбата, и да стъпи на крака. И да поведе отряда към по-добро бъдеще.

Четвърто. Това да имаш повече от две деца, не те лишава нито от кариера, нито от професионално и личностно развитие. В основата на всичко е характерът и амбицията. Всичко останало е оправдание.

Пето. Свободата. Пространството. Завръщането към природата. Към себе си. Към миналото.

Въпрос – колко софиянци от милионна (дву-милионна) София, остават тук за уикендите, за лятото? И защо? Бъдете искрени и откровени. Със себе си и с миналото си.

Защото големият град е страхотен! Тук е всичко! Всичко това, което го няма в провинцията. Освен това душата да се носи свободна из поляните, по баирите, покрай бреговете на реки, язовири, морета ( в близост имаме на разположение точно три, точно на колкото някогашна Велика България е опирала).

Знаете ли как завърши епизодът по любимия ми канал? Мъжът беше щастлив да кара велосипед в продължение на цял час, за да стигне до работата си като Директор маркетинг на американска компания. Беше преодолял миналото си. Беше преодолял болката си след катастрофата.  Беше щастлив. Защото оценяваше това, което има. Невероятната природа (поляни, дървета и малки селца по пътя към своето работно място), и щастливото си семейство, което се радваше на прясното мляко, издоено току-що от кравата във фермата. Беше щастлив децата му да тичат свободни по поляните, около фермата, щастлив от това, че жена му е избрала да готви в кухня в коридора, докато гледа щастливите лица на децата им.

И знаете ли, оказа се, че своето детство (от осмата до тринайсетата година), майката на четирите американчета, беше прекарала в Ирландия. Където душата й се е носела свободна сред пасищата, тучната зеленина, синевата на небето и ирландските ферми.

И точно там е истината на щастието. Да се завърнем към корените си! В пълния душевен смисъл на думата.

 

 

 

 

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg