Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Завършва магистратура балканистика през 2002 г. и право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В момента пише дисертация в института по етнология към БАН. Автор е на няколко книги и документални филми. През 2004 г. снима авторски документален филм за българите в Албания, а през 2005 г. излиза документалният му филм за българите извън днешните предели на България под заглавието „Един народ сме”. Автор е и на документалния филм „Забравена земя”, посветен на българите в Северна Добруджа. През 2010 г. излиза филма му „Третата национална катастрофа“ относно демографската криза в България , а през 2011 г. издава и книгата със същото име, която миналата година бе преиздадена на английски език в Брюскел. В момента е общински съветник във Варна и директор на Регионалния исторически музей в Добрич. Преди броени дни бе издигнат като кандидат за кмет на Варна от „Възраждане“, „АТАКА“ и „Нова сила“.
Костадин Костадинов
Г-н Костадинов, как се стига до освобождението на Варна?
Варна е последният освободен град след Руско-турската война. Парадоксално, но много малко хора знаят, че нашият град е бил жестоко заплашен от това да остане в рамките на Османската империя. Когато се подписва Одринското примирие през февруари 1878 година, с което се прекратяват военните действия по време на Освободителната война, в Североизточна България остава една огромна турска военна групировка от 180 000 войника, която макар и блокирана от руските войски, и макар да не може да развива настъпателни действия, на практика задържа един сериозен плацдарм в Североизточна България. Освен Варна в турски ръце остават Шумен и всички прилежащи малки села на територията на днешните Варненска и Шуменска области и част от Добричка област. Когато се подписва Санстефанския мирен договор Русия налага на Турция предаването на Варна, но след като става ясно, че ще има следващ етап, турските войски не се изтеглят. Когато започват преговорите за окончателен мир в Берлин, Турция до последно настоява да задържи Варна. Като доводи изтъкват, че морската ни столица не е освободена от руснаците, населението във Варна и Шумен не е българско и поради тази причина България не може да претендира. На довода на Русия, че България трябва да има излаз на море, турските дипломати казват, че ще има, но това ще бъде територията на днешната Добричка област. Тоест се е предвиждало да се даде морския излаз с двете пристанища в Балчик и Каварна. Разбира се, Русия не оставя този въпрос нерешен, въпреки, че Турция се домогва до помощта на местните гърци, които събират подписка сред неграмотните българи, на които се обяснява, че с това целят да върнат Варна на България. Хората се разписват масово, а всъщност в текста на подписката фигурира искането Варна да остане в ръцете на Османската империя или да бъде обособена като отделно Елино-варненско княжество. Събират се 12 000 подписа, в последствие руснаците разобличават тази фалшификация и става ясно, че по-голямата част от населението желае Варна и областта да се включи към новосформиращото се Княжество България. Турците правят последен опит като преди подписването на Берлинския договор предлагат оферта на Русия да задържат Варна без Шумен, като позволяват разширяване на територията на Княжеска България в западна посока към Македония. Русия осъзнава стратегическото значение на Варна, отказва да приеме този компромис. В крайна сметка се стига до решение руските войски да освободят Горна Джумая (Благоевград), която е освободена от тях по време на Руско-турската война, като в замяна на това, турските войски освобождават Варна. Фактически става така, че територията на днешна Благоевградска област, която е предвиждана да влезе в състава на автономната област Източна Румелия, е върната на Османската империя. В замяна на това връщат Шумен и Варна. На 1 юли е подписан Берлинския договор, но Русия допуска грешка. В договора е записано, че турските войски ще се изтеглят, но не е записан срок. Турците се оттеглят от Шумен, но се съсредоточават във Варна. Междувременно руските войски достигат до Белослав и обсаждат града, ситуацията се изостря. Става ясно, че руснаците няма да се поколебаят да използват сила. В крайна сметка на 27 юли е окончателното изтегляне на турските войски. Когато руският генерал, който командва операцията получава ключовете на града от турския паша казва: „А сега изчезвайте от тук!“. Така на 27 юли окончателно е освободена Варна. Това е изключително тежка дипломатическа борба. В интерес на истината не толкова от нас долюбвания Бисмарк има заслуга затова Варна да остане в пределите на България, защото това се оказва препъни-камъчето за подписването на Берлинския договор. Турците са се пазарили за този град, налага се Бисмарк да заплашва турските представители, че ако не отстъпят, той ще подкрепи руските виждания българската граница да преминава на 100 километра от Цариград. Само преди 137 години се оказва, че Варна е била в центъра на европейските политики.
Можем ли да кажем, че 137 години по-късно Варна е свободна?
Сигурен съм, че България като цяло не е свободна. Свободният човек мисли за съвършенство, а ние мислим за оцеляване. Има една мисъл на Яне Сандански „Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство“. За съжаление днес се борим за физическо оцеляване, което ни е довело до това, че ние постепенно започнахме да оскотяваме. Това не е случаен процес, а целенасочен, извършван през последните 26 години. Когато един човек се бори за оцеляване, не може да се бори за други идеали. Не може да се бори за гражданските си права, в резултат на това имаме едно общество, което е много по-смачкано, по-невярващо в себе си, много по-уплашено и не свободно от онова, което беше преди 1989 година. Тогава бях на 10 години, нашето поколение имаше възможността да направи сравнение в чисто исторически, в личен план. Тога, което е в момента, е по-лошо от това, което беше по време на комунизма. Тогава никой не претендираше, че в България има демокрация и свобода на изразяване. Сега всички от пропагандиращите евроатлантически ценности по телевизията казват, че в България има гражданско общество, свобода, а на практика няма такова нещо, което е още по-лошо. Все едно виждаме книгата на Оруел от 1984 година на живо в момента.
Как се отбелязва освобождението във Варна?
Изключително казионно. Имаше едно честване сутринта в двора на първото училище във Варна, което се намира в параклиса „Свети Михаил“, който пък е първата българска църква във Варна. Истината е, че ако се разходим по улиците на града и питаме дали имат представа какво се е случило преди 137 години и защо 27 юли е празник за Варна, защо улицата се казва „27 юли“, никой няма да може да ви отговори. Превърнали сме свободата си в нещо, което приемаме като даденост. Тя не е даденост. Както имаме, така можем и да нямаме държава след 10 години. С оглед на процесите, които вървят в страната ни. Подмяната на населението, реалното чуждо управление, България не е независима страна, тя се управлява отвън. Това ще доведе до момент, когато ще загубим държавата. Ако някой си мисли, че това не е възможно, нека си припомним, че два пъти се е случвало това в историята. Ако се върнем във времето и питаме нашите предшественици, които са живели по време на Византийско и по време на Османско робство дали са мислили, че нещо подобно ще се случи, никой не е вярвал. Ако някой беше казал преди 26 години, че СССР ще се разпадне, че американците ще бомбардират Белград, че ще превземат Багдад и ще обесят Садам Хюсеин, някой щеше ли да повярва? А някой щеше ли да повярва, че в съседна Югославия ще избухне кървава гражданска война? Не! А някой щеше ли да повярва преди 26 години, че България ще бъде управлявана от турска партия, и че ще има места, в които българите ще бъдат дискриминирани, както е сега? Ако някой го беше казал това в последните дни на 1989 година, вероятно щяха да го помислят за луд. Само, че се случи. Аз казвам, че до 10 години сме заплашени да си изгубим държавата. След десет години България може да не съществува на картата, ако нещата продължат с този тип управление и с тази демографска катастрофа, която ни затрива буквално. Важни са последиците, не причините.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
