Ина Димитрова: Ако има перфектен свят, той е на дъното на океана

0

Днес в delo.bg представяме Ина Димитрова – технически водолаз и инструктор – втората жена в света, гмурнала се на повече от 200 м. дълбочина в открити води! Рекордното постижение Ина прави преди няколко години заедно с Росен Желязков, достигайки 201 м. в Червено море. Ина, заедно с Росен, е част от екипа по изграждането на „Плаващите кейове“ на Кристо, в последствие работи и по „Мастаба“ в Лондон. Повече за нея и проектите, в които участва, в следващите редове.

Ина Димитрова

Ина Димитрова

Описват те като най-добрата жена-водолаз в България. Не е ли мъжко хоби и професия това?

– Не мисля, че в днешно време професиите и хобитата могат да се делят на мъжки и женски. Да, преди 14 години, когато започнах да се занимавам с това в действителност, особено в България гмуркането беше terra incognita или по-скоро aqua incognita за повечето жени. Аз се гмурках със секцията по гмуркане към Чуждестранния регион, където бяхме само няколко жени. А пък по това време в България задачата на жените беше да чакат половинките си на брега или най-много на лодката, за да се върнат от гмуркане. Днес нещата стоят много по-различно. И аз мога смело да заявя, че имам голям пръст в тази работа като инструктор.

В момента преподаваш уроци за начинаещи, които имат желание да се гмуркат. Какво е първото нещо, което казваш на учениците, когато дойдат при теб?

– Казвам им, че ще ги отведа в един непознат и необятен свят, в който всичко е перфектно и няма нищо излишно или не на място. Свят, който ще им даде онова усещане, което никой друг спорт или хоби няма да им даде, но в замяна е необходимо да се отнасат с изключително уважение към него.

А има ли нещо, на което учениците те учат, общувайки с тях?

– Разбира се! Учениците, независимо от възрастта си, са като децата – винаги има какво да научиш за света, хората и себе си.

Пътуваш много по света. Замисляла ли си се колко километра си пропътувала?

– О, не отдавам значение на това. Чувствам се пълноправен жител на планетата Земя и като такъв тези стойности нямат никакво значение за мен. Единственото, което оставят в мен, са картините в главата ми и усещането, което са ми донесли.

Коя дестинация ще остане в сърцето ти завинаги и къде би се завърнала отново?

– Определено Индонезия и Червено Море.

Ина Димитрова

Ина Димитрова

Ти и екипът ти сте в основата на два от най-мащабните проекти на Кристо – „Плаващите кейове“ в Италия и „Мастаба“ в Лондон. С какви впечатления и спомени оставаш от съвместната ви работа?

– Това са едни от най-смислените и велики проекти, които екипът на BulDock създаде благодарение на заслуженото доверие в нас от самия Кристо. Благодарение на нашия професионализъм и последователност в поставените ни задачи реализирахме неща, на които хора от цял свят станаха свидетели.

Идеята на „Плаващите кейове“ в езерото Изео в Италия бе хората да ходят по вода. Колко души посетиха „магията“, която сътворихте заедно с Кристо?

– По официални данни проектът беше посетен от около 1 200 000 души за 2 седмици, които с очите си се убедиха в уникалността и магията на Плаващите кейове. Онези, които по различни причини не успяха да дойдат и да го видят, съм сигурна, че са видели снимки и репортажи по повечето медии и сайтове от това величествено творение. Това, което може би остана до някъде тайна е, че зад реализацията му като концептуална, оперативна и техническа част стои един българин –  директорът на BulDock, г-н Росен Желязков. Отделно екипът изградил буквално цялата инсталация във и под водата бе съставен от български работници, които в продължение на година и половина работеха неуморно по “построяването” на тази вдъхновяваща арт инсталация.

Снимки: „Floating Piers“ by Christo

Сподели още някои от проектите, които е създал екипът на BulDock и Deep Dive Systems?

– По наша идея и инициатива беше направен първият Плаващ концерт в България, заедно с Орлин Павлов като основен участник и неговите колеги Графа, Любо Киров, Белослава, Михаела Филева, музикантите от група КАФФЕ и др. Последната сцена от филма “Завръщане” на Ники Илиев беше снимана по време на този концерт, който се състоя през м. август таз година на Гребния канал в Пловдив. Заедно допринесохме за част от достойнствата на Пловдив да бъде Европейска столица на културата. Орлин и колегите му пяха и свириха върху инсталираната от нас 10 х 12 м. плаваща платформа, а над 10 000 – 12 000 зрители дойдоха, за да се забавляват на концерта.

Снимки: Floating Concert Stage – Plovdiv

Тук трябва да се спомене и разбира се другата арт инсталация на Кристо в езерото Сърпентайн в Хайд Парк, Лондон през 2018 година. Инсталацията “Мастаба” е с формата на пресечена пирамида като древноегипетска гробница. Съставена е от 7506 варела, оцветени в синьо, червено, бяло и лилаво, върху платформа от модулни HDPE плаващи понтони, които ние произвеждаме и инсталирахме във водата за нуждите на проекта. Творбата беше висока 20 метра, широка е 30 метра, дълга 40 метра, с наклон на стените 60°. Теглото й бе 500 тона и покри около 1% от общата площ на езерото.

Снимки: Mastaba in Hyde Park, London by Christo

Ина Димитрова

Ина Димитрова

Ти си част от хората, на които бе поверено източването на нефта от потъналия кораб „Мопанг“ край Созопол. Как успяхте да предотвратите екологична катастрофа, пред която беше изправено Южното Черноморие?

– Разбира се, че точно това щеше да се случи, ако екипът ни не се беше намесил навреме. Операции от подобен род се случват на много малко места по света поради трудността на работата, която се извършва под водата. Знаете, че при влошаване на метеорологичната обстановка всички дейности се налага да бъдат преустановени. Източването на мазута не е никак лесна работа, която непрекъснато зависеше от вятъра, температурата на морската вода и вълнението на морето.

Какво смяташ, че трябва да се случва с потъналите кораби в Черно море и биха ли имали полза за българския туризъм?

– С настоящите кораби няма какво повече да се случва по отношение на любителското и техническото гмуркане, освен това да се рекламират като дестинация за гмуркане на запалени водолази от цял свят. Но пък нещо, за което от години говорим, е това държавата и Министерството на туризма или това на Околната среда да помислят по идеята за потапяне на вече неизползваеми кораби, които да бъдат предварително почистени и потопени на подходящи за това места. Потъналите обекти, освен че се превръщат в изкуствени рифове, които са изключително благоприятни за морските обитатели, са и много важна част от една стратегия за привличане не световния туризъм и рекламиране на Черно море като интересна дестинация за т.нар. wreck diving (гмуркане до потънали обекти). Малта е един много ярък пример за това, как държавата инвестира в такъв тип операции и към днешна дата страната е една от топ дестинациите за гмуркане в Европа.

По-красив ли е светът, погледнат от дъното на океана?

Не просто по-красив, а много по вдъхновяващ. Ако има перфектен свят, той е на дъното на океана. Там човек се връща към произхода си, към вътрешната си природа, носи мир и спокойствие на душата и наслада за сетивата.

Ина Димитрова

Ина Димитрова

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg