Елена Петрелийска: Бих се занимавала с тв предаване за храната като път между хората

0

Тя е млада, руса, красива, умна и противно на стереотипите,  умее да готви вълшебно. Не спечели „Мастершеф“, но за мнозина бе моралният победител в шоуто. Момиче, преборило анорексията, преоткрило храната като начин да продължи да живее, и постигащо всичко в живота си с труд и целенасочени усилия, без да сваля пленителната витална усмивка от лицето си.

Това е Елена Петрелийска- финалист в световното кулинарно шоу на БТВ, ваятел в кухнята и човек, който много точно знае как иска да оползотвори таланта и славата си оттук-нататък. Намирам я в семейния комплекс в Огняново. Тича между ресторанта, кухнята и гостите, дава напътствия на персонала, снима се с клиенти, отделя внимание на всеки детайл и изглежда като момиче, което напълно владее положението. И бъдещето си.

Как се роди  идеята да участваш в „Мастер шеф“?

Първоначалната идея не дойде от мен. Близначката на майка ми, моята леля, много настояваше да участвам в това шоу, защото виждаше потенциал да спечеля. Тя е опитвала много пъти ястията, които съм приготвяла, и искаше да разкрия таланта си пред повече хора. Аз нямах нейната увереност и доста време не поемах инициатива, но в крайна сметка един ден реших да погледна въпросите, които трябваше да се попълнят от кандидатите в шоуто. Отворих ги, започнах да отговарям и така накрая почти на шега се оказах участник.

Как се породи страстта ти към готвенето? Всъщност как си представяше себе си като по-малка? Готвач?

О, съвсем не! Имах много противоречиви мечти като малка – и много момичешки, и крайно момчешки. Например, по едно време исках да работя нещо, свързано с носене на оръжие, пушка, нож. Така си се представях.  Преди това, разбира се, и мен не ме подмина клишето да искам да стана принцеса, да нося дълга воалена рокля с корона. Страстта ми към готвенето се появи доста по-късно.

Т.е. ти си по-скоро мъжко момиче, а не просто красива руса жена, която се справя забележително добре в кухнята?

Ама аз красива ли съм? Благодаря- ти направи деня ми още по-прекрасен! Категорично съм мъжко момиче. Външният ми вид прави така, че хората да не очакват от мен твърде много. Казват си „а, тя е блондинка, значи е просто красива и глупава и не може да се справи с нищо в живота самостоятелно“. Това винаги много ме е дразнело- че хората си правят прибързани заключения от визията на един човек. Аз пък смятам, че може да си красива и силна едновременно, може да се грижиш за външния си вид и в същото време да посрещаш доста храбро всички предизвикателства, които ти изпраща животът, да падаш, да ставаш и да продължаваш напред.

Как изглежда един твой ден тук?

Ставам в 6 сутринта, взимам душ и отивам на работа в ресторанта. Там пия сутрешния си чай – не обичам кафе- и започвам с ежедневните задачи – пиша заявка с продуктите, които трябва да се купят, пиша менюто за деня, после хуквам да пазарувам, връщам се, разтоварвам, подреждам, разпределям задачите в кухнята, наглеждам летния бар, проверявам по всяко време какво се случва с резервациите на рецепцията, определям графика на служителите. Цял ден съм в хотела и се опитвам да съм навсякъде. После идва време за вечерята – контролирам дали всичко е така, както искам, в ресторанта съм по време на цялата вечеря и денят ми приключва с края на смяната в 00,30 ч. Всичко това се повтаря на следващия ден.

Елена Петрелийска:  Бих се занимавала с тв предаване за храната като път между хоратаЗвучи доста натоварено. Как си почиваш?

Много обичам да пътувам и да карам кола. Баща ми ме научи още, когато бях 13-годишна- от тогава можех да стигам педалите на колата. Това е едно от любимите ми неща. Има моменти, в които просто влизам в колата и карам. Нямам посока или цел. Предпочитам да съм сама на пътя. Обичам много и да плувам. Рядко ми се случва, честно казано, защото, когато съм в хотела, съм на работа и не си позволявам да се държа като гост. Но обожавам някоя нощ да се измъкна и да плувам сама в басейна под звездното небе… прекрасно е усещането!

Някак си се постарах това, което върша, моята работа, толкова много да ми харесва, че да я смятам за хоби. Беше ми ясно, че няма да имам достатъчно време за почивка и просто направих така, че работата да е моята почивка.

Как си представяш мъжа до себе си?

Представям си, че това ще е моя си човек. Аз знам, че той някъде съществува и е въпрос на време да го срещна.  Не съм го срещнала до сега, защото навярно трябва да науча още нещо и заедно да продължим да учим.  Представям си, че той ще бъде онази част от мен, която аз не съм. Аз, например, не съм спокойна, но той определено ще бъде такъв. Представям си, че ще имам приятел до себе си- човек, на когото мога да кажа всичко. Силен човек, с когото ще имам прекрасно семейство и ще си вярваме взаимно. За мен вярата е над всичко. Ще бъде достоен човек, сигурна съм.

Какво е храната за теб?

Храната е моето спасение.  Тя в един момент ме поведе надолу, защото аз я забравих. Но после ми показа, че е толкова екзистенциално  важна, че няма как да я игнорирам, и с огромна сила ми напомни за себе си. Така храната стана най-важното нещо в моя живот. Тя е катализатор, тя е онова нещо, което аз наричам чувство, тя е онова, през което минават моите чувства. Не обичам в детайли да говоря за чувства, така че съм си намерила моя начин да ги показвам на другите – чрез храната.

Струва ми се обаче, че лесно се „говори“ чрез храна за любов, но какво се случва, когато си гневна? Що за ястие е гневът?

Нещо много интересно в чинията. Между другото това не са лоши ястия, просто са различни. Човек не може да е винаги спокоен и балансиран, не може да е като права линия. Такива са и ястията, в тях е цялата човешка палитра. Понякога ястията не са хармонични, не са премерени като вкусове, има остри нюанси в тях. Защо, да речем, ядем лимони? Та нали са кисели?! Човек не бива да бяга от нюансите си. Но трябва да умее да ги укроти, да ги дозира. Трябва да уважаваш храната, така както уважаваш себе си. Когато уважаваш продуктите, ти знаеш как да ги съчетаваш.  Интересно е обаче нещо друго. На хора, които не са настроени позитивно към самия живот, много трудно се готви. Храната не зависи само от този, който я приготвя, а зависи и от този, за когото се приготвя.  Повярвайте ми, добрата храна е двустранен процес.

Как би искала да се реализираш след „Мастершеф“?

„Мастершеф“ разкри много интересни неща за мен, които не съм подозирала, че притежавам. Показа ми, че тази среда всъщност много ми харесва. Да, натоварващо е, много е изпълващо деня ти и психиката  ти, но в същото време аз осъзнах, че категорично това е моето нещо. Бих искала да се реализирам през телевизионен кулинарен формат – но не шоу само за готвене, а шоу за храната като път между  хората.  Иска ми се не само аз и семейството ми да виждаме това, което умея и правя с любов, но да го споделя с една по-широка аудитория

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg