Антон Кутев е роден на 13 септември 1968 г. в София. завършва „Изкуствознание“ в Художествената академия, в Московския киноинститут е учил „Икономика на киното и телевизията“. Четири години следва „Европейска публична администрация“ в Софийския университет „Св. Кл.Охридски“ и от съветник на БСП в СОС става говорител на левицата през 2007 г. Бившият депутат от БСП е племенник на големия български композиторът и диригент Филип Кутев. В момента Антон Кутев се е отдал на писане и размишления извън София. Мирослава Цанева се свърза с него навръх имения му ден за обективен анализ на настоящата политическа обстановка в страната за читателите на delo.bg .
Г-н Кутев, смятате ли, че Лютви Местан има бъдеще като политически субект?
– Малко вероятно. Ще се опита да направи поредното отцепване, ще отцепи някакви хора от ДПС, но нищо сериозно не може да направи. Местан винаги го е давал интелектуалец, а в българската политическа действителност интелектуалците нямат място. В България се стимулират хора като Борисов, които меко казано са по-земни и по-реални. Мисля, че Местан няма по-голямо политическо бъдеще от това на Касим Дал.
Това разцепване как би се отразило на ДПС?
– Отдавна имам усещането, че ДПС ще вървят надолу, и то най-вече организационно. Те успяват да наваксват с механизми които са доста противоречиви. Като електорално присъствие те доста са се сринали в сравнение с това което беше преди 5-6 години. Процесите на този срив при тях, както и при всички други партии, ще станат видими през тази и следващата година.
Ще се усети ли този срив при предстоящите президентски избори?
– За президентските избори зависи как ще се направят предварителните коалиции. Много е важно дали част от участниците в тези избори ще успеят да застанат зад общи кандидати, самите избори ще са много сложни, заредени са с изключителни опасности за традиционните играчи, ако изобщо се намери кой да играе правилно. Прогнозата ми е, че в близките няколко месеца и години правилата на политическата игра ще се променят изцяло, и то в ущърб на традиционните политически играчи. Тъй като вече ситуацията е много износена и политиката не може да продължи да се прави както до сега, дали на тези избори ще се случи или на следващите не мога да кажа, но със сигурност още на президентските избори тези тенденции ще се забележат.
Употребен ли беше Лютви Местан или неговата емоционална наивност и нестабилност му изиграха лоша шега
– Изобщо не смятам, че Местан е толкова важен. Той сам се постави в ситуацията на разбирането за пионка. Думите на Лютви Местан в последната му пресконференция на Ивановден недвусмислено показаха това и ако той е бил пионката, за която той сам се представи, аз не виждам защо пък да е важен. По-важно е, че някой е играл с тази пионка и че има други сили които очевидно определят съдбата на ДПС. Зависимостите на тази парламентарна група и респективно на цялата българска политика от някакви сили, които стоят зад и над легитимната власт са големия проблем не само на ДПС, а на цялата българска политика. Местан оттук натътък ми е безинтересен в този план. Хората, които управляват този процес и които сега показаха недвусмислено че са над тази власт са управлявали политическия процес и преди Местан, и преди Борисов, и по време на Борисов, и след Борисов. Това е големият проблем и той ще стои, докато не се развие другото движение – гражданите на България най-накрая да вземат нещата в свои ръце. Но не да излизат и да викат КОЙ и МАФИЯ, както срещу бившото правителство, а после да забравят кой е този кой. Защо сега не питат #кой купи Техномаркет и с какви пари… ама онзи #кой, тогава, когато на практика той беше също толкова вреден, за последната година въпросният субект започна да легализира огромни капитали, официално да става собственик на огромни компании… преди поне не беше собственик официално… защо никой не пита през това време откъде се взеха тези пари? Каква съдебна реформа правим, ако тя не може да установи това, за какво гражданско движение и за какви там протестъри говорим… хора с някакви въжделения за справедливост, никакви подобни въжделения! Нека у ясно, че ако продължаваме да бъдем мотивирани от чужди сили както беше преди 2 години, и тогава когато трябва да защитим собствения си интерес ни няма, щом няма кой да ни плати за това, няма как гражданското общество да победи и да получим някакъв друг резултат.
От АБВ декларираха, че ще търсят подкрепата на ПФ за президентските избори. Възможни ли са подобни предизборни договорки или са някакво популистко политическо ухажване?
– Това е едната възможност, именно това е пътят на обединението – под общи кандидатури на различни партии от сходен спектър. Румен Петков всъщност говори за обединение, включително и с БСП, което безспорно е печелившо. Големият въпрос е дали е възможно, по-скоро е печелившо от сегашна гледна точка. Става дума за варианта, в който не се осъществят по-модерни и по-съвременни начини за издигане на кандидатури. Политическата технология се развива, но ако нещата останат на това ниво, може би това ще е печелившия вариант. Все пак има още време до изборите, мисля че ни чакат доста изненади, които могат да разбият сметките на целия политически спектър. Може изведнъж да се окаже, че хората, гражданството ще стане самостоятелен играч. Вариантите и възможностите, които предоставя Конституцията за издигане на кандидатури са най-различни. Въпросът е дали в даден момент е възможно да се създаде едно обществено-политическо движение, което да събере широка обществена подкрепа, не е изключено да се направи. Нещата опират и до издигане на силна кандидатура, и до подходящ механизъм, който да сработи. Досегашната практика кандидатурите да минават през партиите е износена, макар и отъпкан, този път не е желан от избирателите. Съвременните технологии са измислили и други варианти, друг е въпросът дали те са приложими в България, надявам се на тези избори това да стане, защото трябва да се мотивират гражданите към участие и трябва да се мотивира усещането у хората, че наистина те взимат решенията. Безспорно демокрацията наистина работи в България, макар и с проблеми – хората определят управляващите, в крайна сметка Бойко Борисов те са си го избрали. За жалост обаче, самите тези хора нямат това усещане, те нямат чувството, че от тях зависи съдбата им. Тази тяхна демотивация води до обратна мотивация и в политическия елит – самият елит не вярва в собственото си предназначение като такъв, в своето лидерство. И става така, че ние губим целия политически процес, губим истинските лидери, политиците започват да се занимават с дребнавости, хората са неудовлетворени, тоест по цялата скала на политическия процес имаме разочарование. Това е сегашната ситуация.
Какви са точните измерения на политическата ситуация у нас?
– Намираме се в революционна ситуация – когато управляващите не могат да управляват по старому, а управляваните, тоест хората не искат да бъдат управлявани по старому. Избирателите не гласуват, защото досега са били апатични, но постепенно несъответствието за което споменах, набира сила и става все по-голямо. Третата характеристика на революционната ситуация е да има искра, повод. Такъв повод много скоро ще се появи, на псевдо националистически принцип, на псевдо етнически принцип – дали между бежанци, дали при роми или турци, но някъде ще се появи етнически сблъсък, който ще прерасне в по-голям конфликт, защото причините за напрежението в България не са етнически. Те са повод да се отпуши набралото се социално напрежение. Неизбежно ще се появи подобен сблъсък, ще се появи като етнически, но ще избухне като социален. Свидетели сме на такива конфликти и в световен план. Механизмът, чрез който един етнически сблъсък се превръща в искра, с която той после прераства в друг, го има и в България. Тук е мястото, където той много добре ще сработи, ще доведе до последици, които не сме си представяли. Хора, които са виждали югославското общество преди войната разказват за огромната промяна в обществото само за няколко месеца – мирно съжителстващи общности за кратко време стигат до убийствени вражди. Ако ние си мислим, че в нашето общество спокойствието е гарантирано, сме наивници. Обществото ни е на ръба на криза, тя все още не си личи, но много лесно може да излезе всичко от контрол, да се стигне до ситуация на отношения между групите в обществото, каквито изобщо не сме предполагали, че съществуват.
Бежанската криза може ли да отключи подобно етническо напрежение у нас? Това не е ли предимно международен проблем?
– Напълно възможно е тя да бъде такъв повод. Сегашното статукво е обречено и е въпрос само коя ще бъде искрата, тази искра съвсем спокойно може да дойде от бежанците. Проблемът в нашето общество е, че имаме солидни основания за недоволство – огромни групи от населението са недоволни до степен, в която губят социализацията си. Според мен поне една трета от българите са т.нар. работещи бедни. Това са хора, които работят, имат запълнен трудов ден, но въпреки всичко са бедни, изключително унизително за всяка една човешка психика. И когато пък друга една трета ти са бедни пенсионери, имаме над 50 % население, докарано почти до степен на лумпенизиране. При нашата образователна система и при начина, по който преминаха последните 25 години в България, когато наченките на образовано общество бяха затрити и недвусмислено беше доказано, че за да успееш трябва да си арогантен, безмисловен, често пъти неговорящ и безтълковен, това всичко събрано заедно, няма как да не доведе до напрежение в обществото, до конфликти, които могат да избухнат неповторимо.
Какъв е най-лошият сценарий за подобен обществен сблъсък?
– Всичко може да се случи, включително тежки безредици, граждански стълкновения. Аз, разбира се не казвам че това ще стане, политическата класа има начин да избегне това, но за целта трябва да се промени начина, по който работи в момента политическия ни елит, да се потърсят резерви в политическата система. Имаме две ясно осъзнати кризи в обществото – едната е кризата на партийната система, всички партии са в криза, включително и ГЕРБ, хората не ги понасят, не ги искат. Може в някаква степен да печелят една срещу друга, но това не значи че изразяват народната воля. Политическата система още не е поставена под съмнение като такава, но това неизбежно ще се случи, ако кризата продължи да се задълбочава. Ако в момента политическите играчи не намерят решение на по-малките въпроси – за кризата в партийната система, за кризата в идеологиите, те са непризнати, но съществуват, и то решение в близките месеци – тази криза ще се задълбочи и може да се постави под съмнение политическата система като демократичен способ за управление. Ако обществото не осъзнае този дефицит на демокрация, дефицита на свобода на словото, чакат ни драматични събития.
Как виждате евентуалното участие на Борисов на президентските избори?
– Човечеството навлиза в много тежка страница от историята си. Наскоро в свое интервю журналиста Тома Томов казва, че ние се намираме в период на война, където България е гранична държава, и тази война може да продължи 30 години. Проблемът на България е, че ние влизаме в този период с една група абсолютно несъстоятелни хора, които отговарят за външната политика. Става дума за един президент, който така и не разбрах къде се намира в президентството, но със сигурност е напълно несъстоятелен във външната политика, един министър-председател, който говори на банкянски, и за който едно потупване по рамото е целия дипломатически арсенал, с който той разполага, и един външен министър, който очевидно е зависим от точно определена велика сила. В тази конфигурация ние сме абсолютно неспособни да маневрираме и да реагираме адекватно на съвременния международен политически процес. Ако, не дай боже Борисов остане дълго време в тази конфигурация, неговата неадекватност и като президент би била очевидна. Колкото по-бързо българското общество се отърве от байганювщината, от това да си мислим, че всеки може да стане политик, особено външен, колкото по-бързо осъзнаем, че изборът, който правим, се отразява на съдбата ни и ако искаме да живеем в интелигентно общество, ще трябва да си изберем интелигентни управляващи. Това в момента е ключовият въпрос за България. Не ни е за първи път в най-тежките условия на международните политики да попадаме абсолютно неподготвени, но мисля, че никога не сме били толкова неподготвени, колкото в момента. Ако не осъзнаем този дисбаланс като нация, като избиратели, ще платим много висока цена в близките 5-10 години.
Първо Иван Костов, после други политици, включително от трибуната на Народното събрание, призоваха да бъде отзован турския посланик. Има ли някакви сътресения в дипломацията ни?
– По-важното е да имаме адекватна дипломатическа реакция в подобни ситуации, каквато ние за пореден път нямаме. Проблемът, разбира се, не е само с турския посланик. Много пъти френските посланици са попадали в такава ситуация. Мисля дори, че това се отнася и за американските посланици – да си позволяват повече отколкото им е позволено. Това, че сме част от една евроатлантическа общност, не означава че не трябва да имаме собствена дипломация, да защитаваме собствените си интереси, още повече да имаме усещане за независимост във външната си политика. За мен дали ще се отзовава турския посланик не е толкова важно, това е временен въпрос, важният въпрос е дали ще имаме дипломация, която ще може да реагира на всякаква намеса, а такива за съжаление напоследък все по-често има, да се защитава адекватно българския интерес, който напоследък все по-малко се случва да го виждаме. Въпросът е да се сложат във външно министерство хора, които знаят какво правят. Такива очевидно в момента няма там.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
