За храбростта и Българската армия – с уважение и признателност!

0

Днешният голям празник – Ден на храбростта и Българската армия, ме наведе на редица мисли. Повечето от тях за съжаление не са наситени с онази емоция, с която би ми се искало да празнуваме днес. Освен, че е Гергьовден – национален празник, заради толкова много хора, които носят името на Свети Георги, днешният ден е и ден на нашата, Българска армия, която вече … почти я няма.

За храбростта и българската армия – да си спомним с уважение и признателностКато дете на военен, прекарал целия си съзнателен живот в армията, няма как да не се вълнувам от това, което виждам днес – едно подобие на армия, едно подобие на мъже, които не знаят какво е да носиш отговорност. Нали знаете, че точно днес е денят в който в малки и големи градове, пред паметници и могили се строяват онези истински мъже, които са воювали за нашата Родина. И това не е популизъм, а е самата истина – ветераните от войните, за които иначе изобщо не се сещаме… Един от тях е дядо ми – на 95 години! За храбростта и българската армия – да си спомним с уважение и признателностИ до днес с умиление разказва за онези години, а очите му се насълзяват когато си спомня за войната, за другарите от фронта и за всички онези неща, които са преживели заедно. И колко е щастлив когато на този ден го канят най-официално, за да присъства на тържеството, почитащо Българската армия. Днес той ми каза, че дори и да го поканят няма да отиде, защото от всички ветерани са останали живи само двама. Догодина може и тях да ги няма … По-важното обаче е това, което той ми сподели с огромна болка: „Чедо, знаеш ли с каква страст и отдаденост се сражавахме ние за България. Не беше само защото бяхме млади и кръвта ни кипеше. Обичахме я нашата Родина, чувствахме се длъжни да се бием за нея, да я защитим!И днес ако се наложи, пак бих направил същото, само дето вече съм грохнал старец и не мога да ходя, но имам същия огън в сърцето!“

За храбростта и българската армия – да си спомним с уважение и признателностИ се замислих … днес, ако се наложи, колко от нас биха защитили Родината си? Колко от нашите мъже биха се сражавали за свободата? Колко от нас носят този огън в сърцето, който да ни накара да забравим за своя живот? И дали изобщо думата храброст има почва у нас днес? Много тъжно ми стана … Тъжно ми е, защото съм сигурна, че много от нас си дават ясно сметка какво правим с живота си, с държавата си, с ценностите си, с морала си … Унищожаваме ги съзнателно. Това е един по-различен празник за мен, защото след малко ще видя останалите 10 ветерани от войните в моя град. Ще отида и лично ще благодаря на всеки един от тях затова, че е бил истински мъж и българин, сражавал се за Родината. Направете го и вие! Честит празник!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg