Управлението на БНР – мъглива прозрачност

0

Кризата в БНР се задълбочава след „новаторска“ онлайн инициатива на оспорваното от служители в медията ръководство. То реши да развива корпоративния сайт, за да привлича младата аудитория, защото социологически проучвания сочат, че слушателите на най-старата медия у нас, са предимно на средна възраст 50 – 58 години. Намерението звучи добре, но се оказва, че реализацията му е порочна.

БНРУслугата, чрез която ръководството на БНР решава да спечели младата аудитория е наречена БНР Play и е достъпна на сайта на Радиото. Платформата дава възможност чрез стрийминг да се слушат 22-ве програми на медията – 2-те национални, 8-те регионални радиостанции, както и т.нар. програма на Радио България на 11 езика. На БНР Play са достъпни и 11 профилирани стилово музикални канала. Шест от тях са резултат от работата на музикалните редактори в радио Бинар и са в различни жанрове. Останалите пет са реализирани след сключен договор с външна за обществената медия фирма. Именно споразумението с нея и предоставяните дублиращи дейности на БНР услуги, изправи СЕМ пред надзорно предизвикателство.

БНРФирмата „Уеб радио и тв“ ООД (както е записана в регистъра на Съвета за електронни медии), е доставчик на стрийминг услуги при поискване с името Digital Radio. Съдружници са програмният директор на „Дарик радио“ Константин Вълков и бившият БСП депутат и настоящ съветник в Комисията по култура и медии и Комисията по транспорт и съобщения в НС Мартин Захариев. За автор на странната кооперация между частниците и общественото радио се изтъкна сам членът на УС на БНР Христин Стрижлев. В последните десетина години той е бил управител и съсобственик на няколко частни радиостанции и може би оттам е неговата слабост към публично частните партньорства.

Христин Стрижлев, БНР Сам Стрижлев оценява договора между фирмата на Захариев и Вълков и БНР като изключително изгоден и дори го нарече „подарък“. За кого обаче, става ясно от текста на споразумението. Източник от БНР, видял документа е шокиран от щедростта на ръководството на общественото радио към частната фирма. По силата на сключения договор националното радио плаща за година напред по 2500 лв на месец, а и предоставя всички записи, върху които има права!

Как реагираха на това в СЕМ?

Регулаторът проведе извънредно заседание в морния 30 юли. Когато беше обявено това намерение, някои идеалисти видяха желание от страна на надзорниците, най-после да решат кризата в БНР. През 2004 г. за подобен договор с частна фирма беше освободен генералният директор на БНТ Кирил Гоцев. През 2015 г. обаче, този състав на регулатора (Мария Стоянова, която е последователна в позицията си срещу ръководството на БНР, не присъства, защото е в отпуск) беззъбо критикува прозрачността на взимане на решенията в обществената медия.

БНР, Радослав Янкулов, Георги ЛозановВ откритата част на заседанието председателят Георги Лозанов и надзорниците Анна Хаджиева и Иво Атанасов препоръчаха на ръководството да обоснове със Закона за радио и телевизия сключения договор за новата услуга – Digital Radio, както и да бъде обоснована нуждата от нея. Странно, но надзорниците не поставиха срок, в който да бъдат предоставени исканите допълнения. От своя страна, ръководството на БНР отново подцени значимостта на темата за отговорността и публичността при изразходването на обществени средства. Ставало дума за пренебрежимо малка сума, която БНР харчи за възмездяване на фирмата на Вълков и Захариев. Не стига това, но генералният директор Радослав Янкулов дори се изненада, че контролният орган СЕМ дръзва да го пита за ползите от въпросния договор и даже се поинтересува по кой член от Закона за радиото и телевизията надзорниците контролират харчовете на обществената медия.

По-изненадващото обаче е, че присъстващите в залата членове на СЕМ не парираха категорично, че са длъжни да контролират предоставяните от обществения оператор услуги. Според очевидци, разговорите с ръководството на БНР са продължили по кабинетите в СЕМ. Но, какво точно се е говорило зад кулисите и в чия полза – остава без отговор.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg