Евтим Евтимов ни напусна завинаги. Сбогом, поете!

0

На 82-годишна възраст след тежко боледуване почина големият български поет Евтим Евтимов. Перото не съвременната любовна лирика прекара последните седмици в болнично заведение. Въпреки това не е ясно още причината за неговата смърт.

почина Евтим ЕвтимовЕвтим Евтимов е сред най-популярните и обичани български поети, роден е през 1933  година в Петрич, където завършва и Института за начални учители. С това се занимава през следващото десетилетие. 1951-ва е годината, когато за първи път се публикува негово стихотворение. То е отпечатано във вестник „Пиринско дело“. В родния си град е работил като програмен ръководител на местното радио, а по-късно и като секретар на градското читалище. Не след дълго завежда отдел „Поезия“ и ръководи издателство „Народна младеж“.

До 1975 година оглавява редакцията на списание „Пламък“. След него е главен редактор и на вестник „Литературен фронт“ и на списание „Родолюбие“.

Един от първите си стихове Евтим Евтимов посвещава на Отечеството, на родната България. Следва традициите на Димчо Дебелянов и Пейо Яворов в любовната лирика, с творчеството си описва и уникалната ни природа. Освен стихове пише и песни, съавтор е на големия Тончо Русев в голяма част от тях. Техни песни изпълняват и до днес едни от най-известните имена на българската популярна музика – Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов, Йорданка Христова, Петя Буюклиева, Деян Неделчев, ФСБ, Трамвай №5 и много други.

Евтим Евтимов остави едни от най-вдъхновените химни за любовта в българската поезия. Заредени с нестихваща жажда за обич, те окриляват няколко поколения читатели. Земни и нежни, искрени и истински, тези стихове изпълват душата на всеки с топлота и човечност, с дързост и сила, с потребност да обича и да бъде обичан…

Поклонението ще се извърши на 10 юни от 11:00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов“.

Екипът на delo.bg изказва съболезнования на близките и семейството на големия български поет.

АКО ТИ СИ ОТИДЕШ

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
Ако ти си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg