Квадрат 500 вече е факт, да влязат кураторите!

0

Ходя по изложбени зали в България и чужбина повече от 17 години. Обиколката ми из новооткрития музей Квадрат 500 обаче върна спокойствието на разтерзания ми дух, че и в центъра на София може да има смислено място, в което съвременното българско изкуство да бъде изложено, където всъщност е мястото му – по стените, на постаментите и зад витрините, а не в сгради-втора употреба, нито в тъмни мазета и прашни фондохранилища.

Квадрат 500, българският Лувър

Нарочно отидох в музея след политиците. Така си спестих много от фразите, които медиите обилно цитираха, и които никак не отиваха на смисъла и целта на това събитие. Пък и вярвам, че общуването с изкуството е твърде лично и самотно занимание.

Е, това със самотата не ми се получи.

В деня на откриването на музея входът беше свободен за посетители. В помещенията, коридорите и двора на Квадрат 500 имаше толкова хора, колкото не съм виждала през последната година във всички софийски изложбени зали, взети заедно. Което връща надеждата, че потребността от изкуство по тези географски ширини все пак се оказва доста жилава и неподатлива на агресивната халтура и чалга-наклонностите на масовия българин.

Разбира се, официалното откриване на музея ни свари леко небрежни към недоизкусурените детайли. Експозицията е подредена по вътрешната логика на Светлин Русев и въпреки всички атаки срещу него, трябва да му се признае, че бе двигател на целия процес и да не му се отрича очевидното – той е последният жив голям познавач и летописец на българското изкуство.

Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Никола Танев, Андрей Николов, Галин Малакчиев и пр. съжителстват спокойно до творби от изкуството на Европа, Африка, Азия, Америка. И стоят не само достойно, но и съвсем равностойно.

Оттук-нататък обаче на ход са кураторите, които да придадат щипка модерност и доза Европа на цялото начинание. Липсва атрактивната визия, образователната нишка в тематичните зали, липсват табелите на английски, липсват аудио-гайдовете на няколко езика, липсват информационните филмчета на видео екраните между етажите, няма ги кафенетата, библиотеката, щандът за арт-сувенири и всички онези неща, които са задължителни атрибути във всеки туптящ с пулса на съвремието ни европейски музей.

Квадрат 500, българският Лувър

А запознати твърдят, че уникалната гледка към златните кубета на „Ал. Невски“ от терасата на музея е „убита“ от… висок парапет на нивото на очите. Не се уверих лично дали е така, защото в деня на откриването терасата не бе отворена за посетители. Всичко това обаче са все поправими недостатъци /дори за терасата може да се намери спасително архитектурно решение/ и никак не омаловажават най-същественото – че София вече е на картата на големите световни музеи.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg