Черен ден за балканската музика е днешният 16 октомври. Точно преди 12 години без време секва животът на един млад и талантлив изпълнител – Тоше Проески. Един от емблематичните гласове на популярната музика в страните от бивша Югославия остава завинаги на магистралата Загреб – Липовац, малко преди входа на Нова Градишка, Западна Славония. Тоше умира в съня си. Пътувал е на седалката до 32-годишният шофьор на колата-убиец Георге Георгиевски. Предполага се, че водачът се унася от умора поради ранния час на инцидента и джипът с висока скорост се удря в задната част на камион от страната, където е пътувал спящият изпълнител.
Роденият на 25 януари 1981 г. в македонския град Прилеп, но израснал в Крушево Тоше Проески години след смъртта си продължава да е най-популярният певец в своята родина. Всичките му издадени приживе албуми са едни от най-успешните в музикалната история на целия Балкански полуостров. Синглите от тях с месеци оглавяват музикалните класации не само в Македония, но и във всички държави от бившата СФРЮ.
На този трагичен ден, в който Източна Европа загуби един от своите ангелски гласове, Ви предлагаме да си спомним за него с пет изключително силни фрази от негови интервюта.
“Моята най-голяма мечта е да бъдем по-добри хора. Ще бъда много щастлив, ако тази моя мечта наистина се случи!”
“Моята публика е най-голямата ми радост – за тях пея и живея! Защо публиката също ме обича? Аз не се щадя никога. За мое щастие аз и моите фенове дишаме като едно цяло.”
„Любовта е борбата срещу всички несгоди, с които се сблъскваме и преодоляването на всички пречки. Ако успеем да се справим с тях, значи и връзката е успешна.”
“Вярвам в Бог и единствено на него мога да благодаря за дарбата, която имам. На това, което работя гледам като на мисия, която се изпълнява чрез мен. Аз съм само марионетка.”
“Успехът е винаги съпътстван от някое зло и това винаги е било така, защото човешката природа е такава. Надявам се на подкрепа от всички и да се справим заедно със злобата, защото сам не бих могъл!”
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
4 коментара
Г-н Филипов, искрено ви благодаря за статията, за това че единствен от всички журналисти в България, се сетихте за черения и тъжен 16 октомври, в който преди 8 години изгубихме най-истинския, най-себераздаващия се и изключително талантлив човек, творец, личност, душа … Тоше!
Изненадахте ме, трогнахте ме, но и ме зарадвахте, защото несъмнено, за да напишете този материал, сте усетил и познавате Тоше, творчеството му, както и това, че до последните си земни секунди той вдишваше и издишваше музика! Изключително хуманен и истински!
Пожелавам ви още много професионални успехи и още веднъж – БЛАГОДАРЯ ви най-сърдечно!
Той никога няма да бъде забравен – завинаги ще живее в сърцата ни, завинаги ще бъде обичан и непрежалим, завинаги ще скърбим за този ангел божи!!!Липсва ни много… и ще ни липсва…
Той никога няма да бъде забравен – в сърцата ни е жив, в сърцата ни е обичан до болка, в сърцата ни е ангел божи!!!
Завинаги в сърцата ни остава Тоше – непрежалим, обичан до болка той няма да бъде забравен никога – пратеник свише според мен с ясна, но кратка за съжаление мисия!!! Скърбим много и го обичаме много, и ще слушаме песните му все повече…