Явор Дачков: Първият ми полет беше еуфория и ужас

0

Явор Дачков – журналист

Явор ДачковЗа първи път се возих на летателен апарат, когато бях тийнейджър. Не помня точно възрастта – достатъчно голяма, за да ми се запечатат впечатленията и достатъчно отдавна, за да не помня на кое първо се возих – на хеликоптер или на самолет. Ето защо в началото употребих тромавото летателен апарат. И тъй като от полета Горна Оряховица – София със самолет помня само, че висяхме на летището с часове, по-добре е да разкажа за хеликоптера.

Беше в средата на осемдесетте години. Наскоро бяха пуснали пътническа линия от София за Кърджали с хеликоптер. Мисля, че билетът беше 20 лв. – доста за времето си, при положение, че родителите ми вземаха между 100 и 120 лева месечна заплата. Аз и моя близка приятелка, с която сме отраснали заедно много се запалихме от идеята да отидем на гости на приятел на семействата ни в Кърджали. Той е художник и отдавна не живее там, но по това време беше в града и рисуваше икони. Беше малко по-млад от родителите ни, но ние много го обичахме, защото се отнасяше с нас като с големи – той ме научи да слушам джаз и класическа музика. Казва се Петко Серкеджиев и е най-големият майстор на икони, според скромното ми мнение.

Явор Дачков

Петьо имаше, а и все още го има удивителен глас и огромен оперен талант, който така и не разви. Аз и Ива, така се казваше моята приятелка някак сме успели да убедим родителите ни да ни пуснат. Живеехме в Габрово, но Ива имаше вуйчо в София. Планът беше да отидем до столицата (пет часа и половина с влак за скромните 220 километра) през ваканцията с родителите ни, а от там те да ни натоварят на хеликоптера и само двамата да се приземим в Кърджали при Петьо, за да слушаме Бийтълс, Ела Фицджералд и Кийт Джарет на неговия грамофон в уютното му ателие.

Спомням си как вуйчото на Ива ни плашеше през смях:

“Нали знаете, че хеликоптерът пада като круша, защото няма крила. Хеликоптерът не е като АН-че със счупено канче! (имаше предвид популярните тогава пътнически самолети АН144, които друсаха ужасно, а шумът от двигателите звучеше в главите на пътниците с дни след полета). Хеликоптерът пада внезапно и отвесно“,

заливаше се от смях вуйчото на Ивка, а ние с нея се споглеждахме изтръпнали. Какви времена са били – никаква тревога от страна на родителите ни, че може да се случи нещо. Днес не бих пуснал децата си сами с подобен хеликоптер до Кърджали, но тогава страхът, освен от държавата и Народната милиция бе непознато чувство.

Явор ДачковВ един хубав летен ден нашите ни качиха на хеликоптера, който излиташе от Аерогара София и ние наистина излетяхме. Помня много добре върховното усещане – смесица от еуфория и ужас. Виждах как земята се отдалечава от мен и не можех да повярвам, че това наистина се случва. Шумът беше невъобразим, а хеликоптерът се тресеше сякаш беше попаднал в перманентна турбуленция. Пътниците не бяха много, сега не си спомням точно, но едва ли е имало повече от 15-20 души. Съвсем като в истински самолет имаше стюард, който ни предложи май нещо за пиене леко наведен, защото беше височък, а хеликоптерът – с нисък таван. По едно време се опита да ни обясни нещо за града над който прелитахме, но шумът на машината бе толкова оглушителен, че нищо не разбрахме.

В Кърджали стигнахме след около 40-50 минути. Нашият приятел Петьо ни чакаше на летището в Кърджали, от което нищо не си спомням. Помня, че слязохме с омекнали крака и бумтеж в ушите, но абсолютно щастливи. Днес Ивка вече не е между живите, но първият ми полет винаги ще свързвам с нея, както и чувството за полетяло щастие, белязало цялото ми детство.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg