Веселин Калановски: Летял съм със самолет, управляван от първата жена пилот в България

0

Веселин Калановски е роден на 14 януари, 1957 година в София. Завършва ВИТИЗ през 1985 г. в класа на проф. Енчо Халачев. Участва в телевизионни сериали, сред които „Хотел България”, „Людмил и Руслана”, „Домашен арест”. Играе във филмите „Ад” и „Убийства”. По-известните му роли в театъра са Левски в „Тайната вечеря на Дякона Левски”, Креон в „Едип цар” и „Антигона” на Благоевградския театър; Маяковски в „Барабан за екзекузия” – Студиен литературен театър Възраждане; Епископ Методий във „Вавилонската кула” – театър Сълза и смях; Христофоров във „ В полите на Витоша”, Сър Тоби в „Дванадесета нощ” – Свободен  театър; Василий в „Процесът против богомилите” – театър София и др. Един от основателите и Председател на УС на Свободен театър. Познат е на публиката със специфичния си тембър, като дубльор във филми като „Шрек”, „Ледена епоха”, „Роботи”, „Гарфийлд 2”, „Мадагаскар 3”. Озвучавал е и сериали: „Бъфи, убийцата на вампири”, „Старгейт”, „Безследно изчезнали” и много други. Последният му проект е свързан с Младежкия театър в Благоевград „Проф. Енчо Халачев” – постановката „Печелившият билет”, която зрителите могат да видят отново на 10 декември в Камерна зала на театър „Сълза и смях”. За delo.bg Веселин Калановски разказа за първия си полет, както и за още няколко приключения със самолет високо в небето – насладете се и Вие на увлекателните му спомени.

Веселин Калановски, полет, самолет

Веселин Калановски като ученик

По разкази на очевидци за първи път съм „полетял” на около 3-годишна възраст по трасето София-Варна, но да си призная нямам никакви спомени от това приключение. Възможно е при евентуален психо-аналитичен сеанс да се открият корените на „любовта” ми към въздухоплаването, но в осъзнатата ми автобиография тази любов просто отсъства.

Истинският спомен за летене е по-късен, бях на около 5-6 години, дестинацията отново беше морска – прибирахме се с баща ми от почивка. На тази възраст човек има достатъчно нищожни натрупвания на познания, за да оформи спомени, смесица от реалност и детински фантазии. Поне така приемам днес картината от летище Бургас в далечната 1962-63 година. Беше фантастично и красиво! Приближихме се пеша (нямам спомени за автобус) до една страховито красива машина, застанала на две високи предни и едно ниско задно колело. Днешните поколения са виждали подобни самолети само в исторически филми за Втората световна война. Дори мои връстници приемат с насмешка разказа ми за това изживяване, твърдо убедени, че тези самолети тогава вече са били част от миналото. Години по-късно, провокиран от нежеланието им да ми повярват, се разрових и открих марката на това летателно средство – Douglas DC3, или (най-вероятно) руския му вариант ЛИ-2.

Веселин Калановски, полет, самолет, Douglas DC3, Ли-2

Douglas DC3 (Ли-2)

Имаше леко заоблена муцуна и квадратни илюминатори. Нищо чудно да съм участвал в последния му полет в България, защото се оказа, че точно през тези години е бил свален от употреба. Може би фантазията ми разкрасява случката, но и днес съм готов да се обзаложа, че излетяхме не от бетонна, а от тревна писта.

Чувствах се сякаш бях в приказка! Беше вълнуващо, красиво и първично изживяване,

но в София ни чакаше гръмотевична буря. Кръжахме около 30-40 минути преди да ни разрешат кацане. Друсаше като във волска каруца по междуселски път и тогава се докоснах до понятието безтегловност, когато пропадахме във въздушни ями. Салонът нямаше нищо общо с днешните, но пред всяка допотопна седалка имаше познатите пликчета за изпитващите „неразположение”. В този полет те се използваха масово… Мисля, че тази осъзната случка оформи окончателно отношението ми към този вид придвижване в пространството.

Веселин Калановски, полет, самолет

В следващите 10-15 години родителите ми сериозно ограничиха възможността ми да трупам опит във въздушния транспорт. Вероятно повече по финансови причини, отколкото от желание да щадят психиката ми. Въпреки това всяко качване на самолет беше съпроводено с някакво събитие.

Помня един полет до Бургас с междинно кацане в Пловдив – невероятно, но имаше и такива курсове. Изведнъж всички пътници започнаха да ръкопляскат и така разбрах, че съм се „возил” в самолет, управляван от първата жена пилот в България. Друг път дори бях допуснат в пилотската кабина по време на полет. Бях на около 10 г., пилотът беше съученик на баща ми, а в онези времена имаше остър дефицит на терористи и мерките за сигурност нямаха нищо общо с днешните. Може да се приеме, че

дори съм карал самолет, макар и на автопилот…

С детински наивитет приех, че няма нищо страшно и оптимистично повярвах, че случката с ЛИ-2 е плод на случайност. Да, ама не е лесно да продължиш да си оптимист, когато два път за една година ти се е развалял самолет във въздуха по едно и също трасе. Трябва да си голям „карък”, или нещо да е куцало с поддръжката на АН-24 през 80-та година.

Веселин Калановски, полет, самолет

Трудно е бодро да се качиш и прекосиш океана със самолет, на който пред очите ти са разглобили единия двигател и за 2 часа (осветявайки с фенерчета) латиноамерикански механици са отстранили дефекта. Трудно е за мен. За други е всекидневие. Имам приятели, които това работят, и честно казано не ме разбират. Непрекъснато изваждат статистики, доказващи колко по-безопасно е горе във въздуха, отколкото на земята. Случвало се е дори специално да ме обгрижват (леко иронично) в полети, в които се засичахме. Няма да забравя един полет от София до Тел Авив, когато със специалните комплименти от екипажа, през 15 минути ми носеха малки бутилчици водка. Разбрах пъклените им планове и успях да се опазя до онази степен на трезвеност, която ми позволи да премина паспортния контрол. Това може и да е моя принос в банкрута на авиокомпания „Балкан” – доста безплатна водка изпих!

Обичам да пътувам и нямах друг шанс, освен да се примиря с предлаганите възможности. Дори с годините се научих да гледам с насмешка на фобията ми към летенето. Винаги е по-добре сам да се иронизираш, отколкото другите да го правят. Това не премахна напълно усещането за стълбите към ешафода, но определено помага. Като изпитание, което ни отваря врати към единствено възможния начин в краткия ни живот да посетим места, които сме мечтали да видим. Тази година

стигнах апотеоза на моя летателен мазохизъм, прекарвайки за 15 дни повече от 45 часа във въздуха, но видях и усетих неща, до които винаги съм мечтал да се докосна.

И ще продължавам да летя, ако имам средства и време да си го позволя!

Веселин Калановски, полет, самолет

Обикновено предпочитам вербалното общуване, особено по теми, които предизвикват в мен противоречиви спомени и емоции.  Токова е усещането ми и за летенето, с което трудно може да се каже, че ме свързва „любов от пръв поглед”. Сигурно звучи странно от човек посетил пет континента, но всеки път, когато поема по стълбицата към летателния апарат разбирам чувствата на изкачващите се към ешафода.

Единствено страстта ми да се докосвам до различното, да виждам неща, за които съм чел и желал, ме кара да се самонаказвам с летене.

Приемам го като необходимото и неизбежно зло в името на необходимостта да се докоснеш до мечтите си. Пък и винаги съществува надеждата, може би фалшива, че на който е писано да се обеси, няма да се удави, нали?

Дали съм летял с нещо друго, освен със самолет? И да, и не… Веднъж „летях” с кола, но не пожелавам на никого да опитва. Доста стресиращо и „малко” болезнено… Всъщност

единственото летене, което ми доставя удоволствие е полетът насън.

Случва ми се, а изживяването, макар и в друго състояние (измерение), е впечатляващо. Предполагам, че само събуждането е по-приятно, но не е задължително това да се отнася за всички.

Щях да забравя!

Има и едно друго летене. Не се случва винаги, но когато се получи усещането е неописуемо! Там на онези магически 60-70 см. височина над  главите на публиката където светът може да е различен.

Но това е друга тема…

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg