С 60 паунда, спестени от баба му и стар, но здрав куфар – първият полет на Николай Василковски

0

Николай Василковскижурналист, Нова телевизия

Николай ВасилковскиПомня го. Онзи паметен ден през 2000 година, чакан с тръпка месеци наред. Когато с полет на българския национален превозвач едно неориентирано момче от Източния блок трябваше да отиде на студентски гурбет. С други думи – да бере ягоди в една малка английска ферма.

С автобуса от Троян до София, с таксито от автогарата до Терминал 1 на летището и хоп – Николай, студентът II курс в Стопанската академия в Свищов беше на път да скочи в големия свят. Със стар, но здрав куфар, в който беше събрал целия си живот и 60 паунда в джоба, спестени от грижливата му баба.

Чекиране, проверки, паспорти.. Въобще сериозна работа. За момчето от малкия град всичко беше някаква лудница – хем плашеща, хем интересна. Митничари, които те гледат тъпо и се чудят това ти ли си на снимката в паспорта или не. Едни хора, които ти теглят куфара, лепят му някакви лепенки и той потъва из лабиринта на аеропорта. А на изхода му викали гейт. Ама Николай вече е изучил английския език и гордо се подсмихва на лелките, който се чудят: „А бе, Миме, кво е туй „Гей 4“, ма?

Николай ВасилковскиСамолетът, мисля че беше Ту-154, толкова бял, че заслепи очите на Николай, докато младежът внимателно се катереше по нестабилната стълба. Но пък вътре едни красиви стюардеси, ум да ти зайде. И се усмихват, и те насочват къде да седнеш…

Полетът до Лондон се изниза като миг. Шаш и паника, докато самолетът се вдигне над София, леко опиянение от острия завой на Запад и Николай се разплу спокойно в меката седалка. Разбира се, най-интересното, освен безкрайната бяла пелена през малкото прозорче, беше разнасянето на храната. Усмихнати до ушите лелките питаха всеки какво иска и му поставяха някакви неща на масичката. Николай не си взе нищо. Ами то кой да знае, че яденето и пиенето на борда било без пари… Момчето си къташе 60-те паунда за началото на своя гурбет на острова.

Но истинския психологически, културен и технологичен шок настъпи 2 часа по-късно, когато изпод облаците се ширна един град, ама град. Къщи, магистрали, паркове, заводи до където ти видят очите. Самолетът буквално се закова на пистата. Въпреки спокойното на пръв поглед време, кацането беше доста грубичко. Затова и традиционните овации (за които Николай не подозираше при първия си полет) бяха рехави.

Николай ВасилковскиА летището? Че то колкото родния град на Николай – Троян. Даже и по-голямо. Терминали, ескалатори, гейтове и народ. Много народ. Всеки тича, бърза, вика… Но момчето от посткомунистическа България не слушаше тази транспортна врява, а се оглеждаше за едно, едничко нещо – табелка или знак „WC”. През целия полет на Николай му се ходеше по малка нужда, без дори да подозира, че само няколко метра зад него в самолета е имало тоалетна. След половин час лутане из дебрите на „Хийтроу“ – ето я и тоалетната.

Николай изтри потта от челото си след дългото стискане в самолета и вече можеше спокойно да потърси отговор на следващия важен за оцеляването си въпрос – как да стигне до фермата, където ягодите нетърпеливо чакаха българската студентска мисъл да дойде и да ги откъсне.
4 юни 2000 година – началото на моя първи студентски гурбет.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg