Маша Илиева – примабалерина на Софийската опера и балет
Първият ми спомен, май е от 10-годишна…
Баща ми, професор Тачо Илиев, тогава ректор на Лесотехническия институт ще пътува командировка в Ленинград. Това е родния град на майка ми. Там живеят баба, дядо, вуйчо, леля, но не това е целта…
Аз вече учех в ДХУ/Държавно хореографско училище/ и майка ми мечтаеше да отида в световноизвестната балетна академия „Ваганова” – едно от най-престижните места в света на балета!
Там ме видяха и одобриха, но… Връщам се на темата.
Доколкото си спомням, пътувахме в „първа класа”, но това за едно дете не е важно.
Всичко ми беше ново и питах татко за всяка дреболия, но най интересното беше през прозореца…
Облаците бяха като бали памук и все го питах: „Ако паднем, нали ще е меко?”
Да, не след много време, щях да видя залеза и изгрева от височината, на която лети самолетът, да видя звездите по-отблизо, да разбера какво е „турбуленция”…
И така, минават два месеца и в ДХУ се разбира, че ще има „кастинг” с руски педагог за избиране на деца, които да учат в Академия „Ваганова”.
Бяхме избрани 3 момичета за обучение със стипендия в прочутото училище.
Октомври месец, документите са готови! Аз, Надя и Оля заминаваме за Ленинград!
Ще пътуваме сами в самолет!/е, не съвсем сами, имаше една учителка от ДХУ с нас/ Току що бях навършила 11 години, знаех как се пътува със самолет, отивах в родния град на мама… другите девойки плачеха, беше им мъчно за родителите, само аз бях подготвена.
Маша Илиева в проект „Да оставим следи III „, фотограф: Велислава Каймаканова-Ножарова
Помахах щастливо на татко и майка… И както си бях с куклата в ръка на пасконтрола извиках „МАМОООО….”! Майка ми после разказваше как е искала да ме вземе и да ме прибере вкъщи на секундата…
От тогава започнаха моите безкрайни полети до и от Ленинград , 7 години, по 4 пъти в годината. В началото самолетите бяха старички и кацахме за почивка в Киев, но след това си беше комфортно – 3 часа път. Имаше и забавни ситуации, когато летяхме през Москва сменяхме вътрешни линии с външни и трябваше от едното летище до другото да взимаме автобус.
Да, и още си спомням, че билетът първата година струваше 21 лева! Това беше цената за деца, ненавършили 12 години.
После струваше 54 лв. Нашата държава поемаше първия и последния билет, т.е. за началото и за края на учебната година. След като завърших академията „Ваганова” бях приета в трупата на Софийската опера. Като балерина имам „полетни часове” може би, колкото един пилот!
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
