Очи, опулени от страх и аромат на зюмбюли – първият полет със самолет на Марио Младенов

0

Марио МладеновМарио Младенов – журналист, водещ на новините по ТВ7

Започвам разказа си за първият ми полет със самолет с уговорката, че се допитвам до родителите ми за някои от детайлите, които предвид смешните ми 6 години тогава, няма как да помня.

И така, както споменах това се случи в далечната, или не толкова далечната 1985 година, когато бях на цели 6 години мъж. Не сме имали планове да пътуваме със самолет, но благодарение на БДЖ това стана факт.

Две приятелски семейства тръгват на море. Винаги се сещам за филма с великия Георги Парцалев „С деца на море“- 1972 година. Автомобил /ЛАДА, ЖИГУЛИ, МОСКВИЧ/ няма, който да ни събере, а и по това време, ако началника не те одобри, няма как да се запишеш, за да чакаш една година да си купиш автомобил – толкова, предполагам траеше проверката на Държавна сигурност за това от къде имаш пари за кола. Виж за телевизор нещата бяха по-лесни- само 6 месеца. Ах, ЦК на БКП, на кой ли му липсва?

Марио МладеновСъбрали багаж, деца – вълнение голямо /само да припомня, че тогава нямаше куфари с колелца – лиготийки такива за пътуващите/. Няма да се спи – отиваме на море. Радостта е голяма. Интересно защо сега еуфорията е по-голяма, когато отиваш на море при положение, че бъхташ цяла година да спестиш няколко стотачки, за да се потопиш в солените води, а по време оно, когато всеки можеше без проблем да отиде на почивка – партията се беше погрижила за това… Минута за размисъл.

Часът е 16:30 следобед вече сме във влака Петрич–София–Варна – първа класа, спален вагон. Миризмата не е на зюмбюли. Тръгнахме – супер! И до тук с еуфорията. До София – 176 км., пътуване 5 часа и 45 минути. Закачат другите вагони и потегляме за Варна. След един час път – почти като сега и през 1985 година БДЖ си остава БДЖ, локомотивът се чупи. 4 часа висене на някаква гарица. Воала, новият локомотив пристигна, както и надеждата, че ще е здрав и по-бърз. Не че морето ще избяга, но нали се сещате… Още 6 часа път и най-после – заветната гара Варна. Спираме на глух перон. Подлези няма. Представете си двете приятелски семейства с децата и куфар, без колелца, прескачат линиите, за да се доберат до автобуса за Обзор. Разбира се, автобусът отдавна е заминал – ще чакаме следващия. Още 2 часа висене. Този път поне не миришеше на мазут, а на изгорели газове. Разликата между автобусите и влаковете. Точно през тези два часа се заговори за пътуване със самолет при връщането ни.

След колко часа пътуване с камили пристигнахме в Обзор. Децата, в това число и аз, пищят – най-после видяхме морето. Незабравима почивка. Цели 14 дни.

Марио МладеновНие българите сме много търпелив народ – вдигаме ръка и забравяме за сполетелите ни неволи. Но не и този път. Комисия за защита на потребителите тогава нямаше – не, че сега могат да ни защитят правата, но тогава и права нямахме. Решено е – ще летим от Варна до София. Разлика в цените на билетите на човек 6 лева излиза по-скъпо. Е, да ама тогава си бяха пари – 20 стотинки беше киното, а 6 стотинки сладолед във фунийка!

На летището сме. Подходът за качване на пътниците. Мамо, какви са тези чудовища. Зейнала усмивка до ушите и очи, опулени от страх. Как ще лети това голямо чудовище?! Има само 4 смешни ламаринени перки. Един куп детски въпроси, на които не могат да ти отговорят, защото и те не знаят. Но това не пречи да послъгват – все пак са по-големи, няма да се излагат я. Качваме се в самолета – е тук мирише на зюмбюли вече. Не беше първа класа, но си беше класа. Посрещат ни красивите стюардеси – Боже, защо се усмихват и носят шалчета през лятото. Сбъркана работа, но красива. Кожени седалки. Разни неща за четене, който може да чете, обаче. Залепил нос на прозореца, гледам колко сме високо, а още сме на земята. Изведнъж силен рев и раздрусване. Страх – няма мърдане. Вратите са затворени. Излитаме. Дали не беше по-добре с БДЖ?

Минали са 10 минути от първия рев на двигателите, който заглушава дори и мислите ти, а ние още правим кръгчета на летището. Алоооо, това вече го видях няколко пъти, няма ли да летим. Изведнъж рязко спираме. Шумът изчезва, вибрациите също. Първата мисъл – и самолетът се счупи като локомотива. Но нали Ви казах, че тук вече е класа. Двигателите започват да реват неистово. Целият самолет се тресе и, аха, всеки момент да се разпадне. Набираме скорост и изведнъж – ехаааа, стомахът си има свое мнение по въпроса. Усещаш земното притегляне – във въздуха сме. Летим. С всяка изминала секунда всичко става все по-малко и по-незабележимо. Шумът остава, вибрациите са по-леки, но ги има. Изведнъж всичко става бяло. Мъгла ли е, сняг ли е… Не! Това са облаците. Ето как изглеждали отвътре. Слънцето блести и огрява облаците. За 6-годишно дете това е Рая.

Марио МладеновЕ, сега вече как ще ядосвам другарчетата. Хак му е на Ваньо, който се хвали с баща му полицай. И докато се наслаждавам на гледката, хоп, пристигат сокчета, кроасанчета – леле, няма нищо общо със сухите сандвичи на РСВ /подразделение на БДЖ – нещо като ресторант/. Стюардесите щъкат с огромни метални колички и с усмивка раздават храна. Какво да бъде за вас, всичко наред ли е, имате ли нужда от нещо… Омазали се с храна до ушите и с пълни коремчета, изненадите продължават. Шоколадче с надпис „Балкан“. Звучи гордо, нали?! А не като „ГАД ЗЕЕВИ“. Спомняте си кой прецака Авиокомпания „Балкан“ по време на приватизацията. Чудо голямо, нали сме българи? Богати на думи, а по делата ще ги познаеш. А, какво е това в пликчето. Нещо квадратно и меко. Мокра кърпичка и мирише на хубаво. Излишно е да казвам, че си поискахме още от тях. Не, защото е нещо, което за първи път виждаме и е безплатно, а защото знаехме, че ни чака локомотивът от София до Петрич.

Изведнъж стомахът отново започва да се вълнува. Падаме ли, какво се случва?! Какво, кацаме!? Разочарован. Знаех, че морето е далеч. Как така кацаме, минали са само 50 минути. „Благодарим Ви, че избрахте борда на Авиокомпания „Балкан“. До нови срещи.“ Шумът изчезна. Няма вибрации. Онези ламаринените 4 перки спряха да се въртят. Спомням си, че погледнах към тях – здрави са.

Ей, това самолетът е чудо голямо. Верно 6 лева по-скъпо на човек, но си от класа – мирише на зюмбюли.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg