Людмила Сланева: „Всяка любов е полет“

0

Полетите в живота за нея са много, но самата тя ги намира за спорни. Защото, по думите ѝ, спорен е и самият успех. И тъй като първият, в буквален смисъл полет, с истински самолет не е бил нещо особено, незабравими ще останат едни други полети – срещите ѝс големи имена на родната театрална сцена – Крикор Азарян, Васил Михайлов и др. На 25 февруари всяка година Людмила Сланева става по-мъдра. Родена е в Тетевен, а в Ловеч е завършила английската гимназия. След това в София се дипломира в класа на проф. Крикор Азарян. С музика започва да се занимава още в средното училище, където формира няколко банди, първата от които носи името „Снайпер“. Пред 11 години основава и групата LOCO. Омъжена е щастливо за музиканта и певец Стенли, от когото има дете. За читателите на сайта delo.bg Люси сподели спомени от своите полети – и в небето, и в живота. Актуалният ѝ летен хит е „Някъде“, с който убедително се завръща на музикалната сцена.

Първият ми полет беше на петнайсет години до Цюрих. Пътувахме с една театрална трупа. В групата имаше и други, които щяха да летят със самолет за първи път и при качването ни се усещаше някаква приповдигнатост, каквато обаче аз нямах. Сякаш бях летяла и друг път и това не беше някакво чудо за мен. Имаше и такива, които умираха от страх, включително една от учителките ни. До мен едно Жени ми стискаше ръката, сякаш умираше докато излитахме.

Когато се издигнахме, вече знаех, че това е „моето“ и се чувствах като у дома си там, горе.

Обзе ме спокойствие. Сетих се за редовния рефрен на майка ми към мен: „Земята вика Люси! Ехооо!“. Така ми казваше почти винаги, когато вече ми е казала нещо, но аз не съм го чула. Така искаше да ме издърпа от моя свят в нейния. Още не бях слушала „Ground control to Major Tom!“ (Space Odity) на David Bowie. Там обаче посрещат Major Tom с аплодисменти. Та при онзи първи полет си казах, че всичко това във въздуха е супер и нямам търпение да се повтори на връщане. На връщане обаче

имаше буря над София и се приземихме с мощна турбуленция. Спомням си, че се смях как се тресат телата ни и нито веднъж не си помислих, че бихме могли да умрем, например.

Дали защото оптимистът в мен е силен или защото младостта няма страх – не знам. Аз като цяло проявявам смелост до степен на безразсъдност. Но сега вече знам, че то е, защото нямам здраво чувство за оцеляване. Пак ли чух: „Земята вика Люси!“?

Всичките ми полети със самолет са били изрядни. В едно пътуване до Австрия стюардесата беше толкова красива и стъклена, че по-късно взех тази стъкленост и я изиграх в една пиеса на Камен Донев, която постави Крикор Азарян – „Инструкции за оцеляване при извънредни ситуации.“ Бележките на Азарян към мен бяха: “Браво! Но внимавай да не я направиш робот. Тя е човек. Просто е роботизирана малко.“ Ролята беше на стюардеса.

Людмила Сланева

В по-широк смисъл полетите в живота са нещо изключително важно. Можем да ги помним, можем и да ги забравим.

Почти всеки ден виждам хора, които са забравили, че могат да полетят. Аз също съм забравяла.

Имах период, в който не знаех какво да правя със себе си и с живота си. Докато се опитвах да изляза от това състояние, започнах да наблюдавам едно семейство лястовици. Учеха малките си да летят, първоначално от клон на клон. После до съседното дърво. После измислиха по-дълги отсечки. Всяка отсечка беше придружена от радост и тревога едновременно. „Малките“ бяха като трептящи точици, които извършваха неравномерни трептения. Не можех да повярвам, че след няколко месеца тези птичета трябваше да прелитат над океана. Но само до месец, те правеха такива пируети във въздуха, че сякаш се движеха с неизвестен реактивен двигател в телата си. Тези малки лястовици дадоха ключ и на мен – ден след ден, крило след крило. И аз си спомних, че МОГА.

Моите учители по леетне в този момент бяха семейство лястовици. Мисля, че като човешки същества ние знаем, че можем да летим, че е естествено. Че опитите ще ни доведат до нови неща. То е едно познание на духа, че всичко е възможно.

Един импулс да вървиш към нови територии, да се издигнеш, въпреки тялото. Сигурна съм, че някаква част от нас знае, че може да лети.

В България на „летенето“ не се гледа с положителен знак. Тук властва поговорката „Много хубаво не е на хубаво“ и „Око да види, ръка да пипне“. Вероятно точно заради този манталитет, нашите полети като нация не са особено смели.

Бих се сбила, ако видя как някой спира или пречи да „излетиш“, да се разгръщаш, да виждаш нови хоризонти.

Полетите в моята кариера намирам за спорни, така както е спорен и самият успех. Срещите с хора могат да са полети. За мен такава е срещата ми с моя учител Крикор Азарян. Също така срещатата ми с актьора Васил Михайлов, който ме откри, когато бях на шестнайсет. Тези хора са ми дали криле. Дали са ми възможност да си помисля, че мога да летя.

На сцената всеки опит да напусна познатите граници е бил опит да летя. Всяка любов е полет. Може да е малък, може да е голям, може да е катастрофа, но е излитане в полет.

Много добре знам какво означава да ти кажат: „А, бе, мамо, разбирам, че си в облаците… уважавам тези облаци, но някой трябва да ми вземе извинителна бележка от лекарката все пак…! И трябва да стане до сряда!“.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg