История с пакетче чай от първия полет със самолет на Ирина Тенчева

1

Ирина Тенчева – журналист и телевизионен водещ

Ирина ТенчеваОт най-ранна възраст обичам летищата. Като дете сравнително често ходех там, за да посрещам родителите си, които пътуваха по специализации и семейството на леля ми, което живееше в Женева. Харесвах тези посрещания може би не заради гледката на излитащи/кацащи метални птици, а заради цялото настроение, което носеха срещите с близките ми. А те включваха задължително парти в баба с много вкусна храна и, разбира се, куфари с подаръци, които, както дядо ми обясняваше, “миришеха на капитализъм”.

Моят първи полет беше преди… повече от 31 години в компанията на майка ми. Отивахме на море. Май в Златни пясъци. Разстоянието беше от София до Варна. Не изпитвах нито нетърпение, нито вълнение. Вероятно, защото бяхме станали рано и ми се спеше. /Сега си давам сметка, че двете неща, които днес отнемат самообладанието ми, а именно земетресения и самолетни полети, като дете не предизвикваха никаква емоция у мен, защото се случваха най-често в момент, в който жадувах за сън./

И така… Качихме се на нашия Ан. Спомням си, че ми замириса на купе на влак и на цигари – пушенето по време на полет тогава беше разрешено. Мама ме настани до прозореца, затегна ми колана, сложи и своя и се втренчи в седалката пред себе си. Стори ми се странно сериозна.

Ирина ТенчеваПротивно на твърдението, че майката е единственото същество на Земята, което само по една мимика в лицето на детето си може да напише съчинение за нуждите му, ще отбележа, че децата също познават невербалните реакции на майките си. Може би дори една идея по-добре. Така по дзог-чен погледа и прехапаните устни аз интуитивно разбрах, че когато е в самолет жената, която ме е родила, не е щастлива, нито разговорлива. И това е нещото, което помня по-ярко от емоцията при излитането, която май я нямаше много. Спеше ми се, както казах.

След като самолетът набра нужната височина, по пътеките тръгнаха униформени красиви жени. Раздаваха пластмасови чаши пълни с гореща вода и питаха:

– Чай или кафе? Сметанка? Захар?

И чаят, и разтворимото кафе, и сметаната бяха в квадратни хартиени пакетчета, каквито виждах за първи път. За себе си мама избра кафе, а за мен чай. Наблюдавах я с интерес как първо къса пакетчето нес, изсипва съдържанието му във водата, после – сметаната на прах. Направих същото с… чая си. Скъсах хартиеното пликче от едната страна, изсипах билките във водата, после захарта и започнах да бъркам плуващите треви. Нямах никаква идея как се пие такъв чай.

Ирина Тенчева

Ирина и Иван на летище „Шарл де Гол“ в Париж след екскурзия с децата до „Дисниленд“

Когато майка ми видя какво съм направила май забрави за аерофобията си, защото докато самолетът кацна не спря да се смее.

Децата имат избирателна памет. От моя първи полет помня смешната случка с чая и миризмата на цигари в салона. От тогава до сега съм летяла с най-различни самолети по всички континенти.

Въздушните истории са много – някои страшни, други смешни, и често са тема при събирания с приятели. Нещото, което остана непроменено през годините е отношението ми към летищата.

И заради магазините, и заради онова топло чувство в слънчевия сплит, с което очакваш да зърнеш близките си през стъклото.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg