Инфарктният полет на Надя Ботева в пясъчна буря със самолет, чийто колесник не се отворил за кацане

0

Надя Ботева е българска джаз и поп певица, продуцент и музикален педагог. Родена е в семейство на потомствени музиканти, племенница на оперетната прима Лиляна Кисьова. Запява още на 3-годишна възраст, а 5-годишна вече е солист на бенда на своя баща. През годините се явява на много международни фестивали и печели редица награди от Полша, Литва, Румъния, Ирландия, Русия. През 1992г. песента ”Kiss my dream”, в изпълнение на Надя Ботева, впечатлява гостуващата в България Керъл Паркър – шеф на радио VOA /Гласът на Америка/. ”Kiss my dream”се превръща в първата българска поп-продукция, звучала от централата на Радио VOA в Ню Йорк, в продължение на повече от 2 години.

Надя Ботева, полет, самолет, Гран При, Вилнюс, Генко ГеновПрез цялата си кариера Надя Ботева има много ТВ участия в България, Турция, Испания, Румъния, Русия, Германия и др. Българската национална телевизия снима за нея музикален филм за поредицата “Jazz time”. В клубните си участия у нас Надя си партнира с пианистите Васил Пармаков, проф. Симеон Венков и други млади талантливи музиканти. Надя споделя своя богат професионален опит с талантливи деца и млади хора, като техен вокален педагог. През 2012 г. основава „Вокална академия, Каварна” , влюбва се в крайморския град и района и остава да живее там. През пролетта на 2015 г. Надя направи своя успешен дебют като режисьор на най-новия детски мюзикъл “Славните котета“ по музика на Стефан Димитров. Надя Ботева разказа пред Мирослава Цанева за най-вълнуващите си полети със самолет за читателите на delo.bg и рубриката ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Много обичам да летя. Летенето със самолет ми доставя голямо удоволствие, а аз обичам да се наслаждавам пълноценно на всичко. Не се страхувам да летя, не се сещам да се страхувам от нещо. При излитане със самолет изпитвам онова велико удоволствие, както при влизане в голяма вода. В минал живот вероятно съм била летящо и плуващо същество. Пробвах да летя и с делтапланер преди много години, но не ми казаха как да се приземя по-меко след триметровия полет и загубих интерес към този вид летене.

Надя Ботева, полет, самолет, Гран При, Вилнюс, Генко ГеновПървият ми полет беше до Полша, за фестивала в Сопот през 1992 г. Седмица преди прочутия фест ми се обади шефа на „Златният Орфей“ Генко Генов. Няколко месеца преди това се бях явила на предварителния тур на „Златният Орфей“, на който трябваше да се избере певецът, представящ България на прочутия роден фестивал. Та, Генко Генов се сеща за мен, тъй като певицата, която се готвела за фестивала в Сопот, Полша се разболяла седмица преди това. А България не може да пропусне участие в такъв важен музикален форум. Навих се, обичам приключенията и за седмица бях готова да участвам по олимпийския признак.

Фестивалът в курортното градче Сопот е за песен, а аз нямах нова такава, която да става за печелене на конкурс. Моята приятелка Стефка Оникян ми даде една нейна – “Влакът на надеждата“, а втората напазарувах набързо и доста солено от Иван Тенев -„Без билет“ на неговата Криси Димитрова. Така с „Влакът на надеждата“ и „Без билет“ полетях за първия си международен фестивал. Песните не бяха класирани, но аз получих специалната награда на световната фестивална асоциация ФИДОФ за „Най-перспективен млад изпълнител“. Това беше най-драматичният от всички полети досега.

Надя Ботева, полет, самолет, Гран При, Вилнюс, Генко Генов

Същата година пък се явих на фестивал във Вилнюс, който беше за изпълнение и аз се гмурнах в познати води. Спечелих Гран При, като „отвях“ певци от половината свят. Аз бях сама с Генко, който бе възрастен и вече доста болнав. Периферното му зрение почти липсваше и трябваше да го водя навсякъде, да го подсещам за лекарствата му, да го наглеждам дали няма да си запали сакото с пепелта от цигарите, които пушеше една след друга и стискаше накрая със зъби, докато не заприличат на изгорели малки ракети. На България след 10 ноември 1989 вече не й пукаше за нейните таланти и дали ще се вее флага й някъде в чужбина. Но 17-членното международно жури 2 пъти гласувало и грешка нямало – Гран При-то отива в България.

Надя Ботева, полет, самолет, Гран При, Вилнюс, Генко Генов

Та с Генко на следващия ден полетяхме за Москва и после за София. Носим първото Гранд При за България след „демократичните промени“ и на летището в София ни очакват от сутринта тв екипи и журналисти. Чакането им доста се проточило, защото на самолета ни не се отваряше колесника. Направихме няколко почетни обиколки над София, но пясъчната буря, разразила се по-рано над града, също спомагаше за неуспешните ни опити да се приземим. В този момент на борда на самолета беше настанала голяма тревожност и стюардесите чевръсто разнасяха алкохолни напитки на уплашените пасажери.

„Ще се мре, Наде, ами да вземем и ние да пием по едно за последно“,

каза Генко и викна стюардесата.

“Съжалявам, господине, но поради рязкото повишение на консумацията на алкохол през последния четвърт час, на борда има вече само 200-милилитрова бутилка с джин. Ще желаете ли?“

Е, последните минути нямахме кой знае какъв избор. Не се страхувам от смъртта – нали все някога ще дойде, но определено беше рано за срещата ни. Докато се мръщехме с Генко на сока от „борови иглички“, самолетът ни полетя за Бургас. В това време ВИП-а на летището в София също свършил алкохола. Посрещачите ни се притеснили здраво и хванали и те  чашите. Бяхме объркали творческите и снимачните планове на сума ти и телевизионни екипи. Ние все пак се приземихме в Бургас, постояхме на летището час-два и ни върнаха успешно в София.

заглавна снимка: Васил Карагюлиев

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg