Ева Кикерезова: Мечтаех да стана стюардеса

0

Ева КикерезоваЕва Кикерезоватв водещ, модел

Бях 12-ти клас в гимназията, когато поканиха една част от класа ни да отидем в Португалия за две седмици, да живеем в местно семейство, да почерпим опит в образованието от португалските ни връстници и да си шлифоваме португалския език, тъй като бяхме паралелка, изучаваща езика на Вашку да Гама. Изпитах огромно вълнение при мисълта, че най-накрая ще видя Лисабон, а удоволствието ми се умножи, като разбрахме, че ще пътуваме със самолет.

Обичам софийската аерогара. Една част от детството ми е преминало там, където беше работното място на мама и баба. Спомням си, че с часове седях пред прозореца, наблюдавайки излитащите и пристигащите самолети. По-късно ги гледах и от терасата на апартамента ни и си мечтаех да стана стюардеса… Красива и усмихната, като тези на календарчетата, които мама носеше от работа. Всъщност, като самата нея…

Ева КикерезоваОбичах и пътя към летището. Всеки път, когато минавахме по Цариградско шосе, си представях, че сме тръгнали на пътешествие и бързаме за самолета 🙂 Детски фантазии, които най-накрая щях да реализирам.

Беше прекрасен пролетен ден, а аз още от предишната вечер си бях подготвила тоалета, с който щях да пътувам. Бял официален панталон с кремава блуза, обувки на средно висок ток в бежово и съответната чанта. Харесвах тези цветове, харесвам ги и сега.

Тази сутрин, както винаги, тати ме събуди с най-силната прегръдка на света и ми каза: „Искам да си умна“. Обещах му го, въпреки че бях сигурна, че ме очаква изключително щуро приключение. Толкова бях щастлива, че нямах търпение да натовари куфара ми в колата и да тръгнем по Цариградско шосе, като този път наистина щяхме да завием към аерогарата и най-накрая щях да се впусна в така мечтаното от мен пътуване.

Ева КикерезоваПочти всички съученици пристигнахме по едно и също време, преподавателите ни също. Всички бяхме много усмихнати и леко превъзбудени и се чувствахме, някак си една идея по-близко до възрастните. На всички ни беше за първи път и се вълнувахме много. Първо ни провериха багажа, после минахме през паспортния контрол и разбира се, веднага след това се разпиляхме в безмитния магазин. Класната едва ни събра и дружно всички се запътихме към гейта, от където трябваше да ни вземе автобусът, който да ни отведе към самолета.

Много бях доволна, че с мен беше и един от най-близките ми съученици Никола, с когото седнахме един до друг. През цялото време на излитането му държах ръката и го успокоявах, а след това той ми върна жеста при кацането в Лисабон. Истината е, че всъщност самият полет ми се стори доста скучен и съвсем не толкова вълнуващ, като изключим турбуленцията, която ми се видя като единственото интересно нещо. Въпреки това бях щастлива… Бях щастлива, че най-накрая изпълних една своя мечта.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg