Ахилеас Лилов: Понякога сънувам, че летя на балон

0

Ахилеас Лилов – журналист, юрист, преводач от гръцки

Ахилеас Лилов

Ахилеас Лилов

Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! („Опит за летене”- Йордан Радичков)

Есента на далечната 1971 г. Аз, шестгодишен фарфалак, с баща ми след дълго пътуване с раздрънкан и задимен автобус „Шкода” стигаме до Летище София, за да присъстваме на голямото събитие. Представянето на гордостта на съветското самолетостроене – свръхзвуковия ТУ 144. Не си спомням подробности от тогава, освен възторжената навалица, която ме настъпваше безпардонно, жегата, разперените крила и огромния нос на самолета, който ме порази с размерите си.

Ахилеас Лилов, ТУ 144 на Летище София

1971 г., Летище София, представяне на свръхзвуковия ТУ 144

Когато две години по-късно татко ми каза някак си строго и немногословно, че самолетът е паднал, си спомням, че плаках. След години разбрах, че въпросният авион е бил  известен повече като съветския „Конкорд“, а катастрофата е станала на Парижкото авио изложение. Така, първият ми досег с големите летящи машини остави някаква неизказана горчивина в мен.

Дали ще ни забележат от земята или не е все едно! Важното е, че веднъж в живота си и ние се издигаме, лекота на тялото усещаме и на душата, съпротивяваме се на земното притегляне, пъпната ни връв със земята може да се скъса и ще се понесем по подобие на Икар из ширинето. („Опит за летене”- Йордан Радичков)

Минаха години. През 1992 г. националният превозвач „Балкан“ започна да експлоатира два самолета „Боинг“ 767-200 ЕР с радиус на действие 11 500 км, полезен товар 27 т, 220 пътнически кресла и възможност за полет без кацане 10-15 часа, т.е. и до Ню Йорк. Затова и директната линия до там беше открита от “Балкан” през декември същата година – два пъти седмично. Тогава като млад репортер в „Панорама” на БНТ и по стечение на обстоятелствата на мен се падна честта да отразявам презокеанския полет на българския авиопревозвач.

Първият ми полет, уж не ме плашеше, но бях нервен. Успокоявах се, че техниката е напреднала много от преди двадесет години, а и машината е проверена. Добре, че с мен беше операторът Красимир Михайлов, който ме взе „под крилото“ си, за да не изглеждам толкова смешен и неопитен, поне в собствените си очи, при това първо свое летене. А останалите пасажери бяха все от сой и с много летателни часове, може би повече и от самите пилоти – цялото ръководство на „Балкан”, шефове на митници, агенции, министерства и не знам още кой се бяха намърдали, за да участват, почти с риск за живота си, но в името на общото благо, в този първи експериментален полет до американския мегаполис.

Ахилеас Лилов, Боинг 767-200 ЕР

Ахилеас Лилов е летял до Ню Йорк през 1992 г. с Боинг 767-200 ЕР

Излитането, многочасовият полет и кацането на летище „Кенеди” минаха без никакви проблеми, за което допринесе определено и качественото уиски, което се предлагаше без лимит на пасажерите, придобили накрая на полета съвсем неформален вид. След три дни престой в Ню Йорк, трябваше да се връщаме. Докато чакахме да се качим на самолета на летище „Кенеди”, гледах как мощни електрокари вкарват всякаква техника в търбуха на Боинга – хладилници, печки, фризери, перални, съдомиялни. Разбрах, че пасажерите са истински професионалисти, рискувайки за втори път през този полет със собствени средства да проверят дали наистина полезният товар на самолета е 27 тона. И дали ще може да полети с такъв товар. Полетя.

Аз със скромните си командировъчни си бях позволил да си купя едно списание „Playboy”, което имах наивността да оставя без надзор за няколко минути на съседното кресло. Нали все наши хора бяхме, от сой. Като се върнах и видях празната седалка, ме изпълни неясната горчивината от детството.

Мигър никой няма нас да ни забележи, че хвърчим!… Ами ние с най-пълен риск се хванахме да хвърчим, а ето ще излезе, че никой няма да ни забележи! Мигър е възможно да не ни забележат! Тогава за какво да хвърчим, ако не ни забелязват!  („Опит за летене”- Йордан Радичков)

Втори първи път няма, известно е, докато не се качиш на вертолет и то с пилот майтапчия. Няколко години след Боинговото ми кръщане и още няколко други полета с всякакви други самолети до различни дестинации, нашият млад и самоотвержен телевизионен екип попадна рано сутринта на връх Снежанка в Пампорово.

Ахилеас Лилов, хеликоптер

Средата на 90-те едно и двукамилният хеликоптер на Пампорово

Със самочувствието на «стара пушка» пренебрегнах шегичките на летеца, че щял да ни покаже «едногърба и двугърба камила», влязох небрежно в студения хеликоптер и се зачудих на положените до всяка седалка шлемофони. Оглушителният шум при излитането разсея съмненията ми, сложих си ги набързо и след няколко минути във въздуха, тъй като не можехме и две думи на кръст да си кажем, пилотът с пръсти ни показа цифрата едно и по движението на устните му разбрах, че изговаря думата «едногърба камила». Един съвет от мен, не го пробвайте, особено след тежка нощ.

Както си летяхме шумно и лежерно над прекрасния зимен курорт, хеликоптерът сякаш спря и изведнъж започна да пада надолу. Не знам колко време продължи свободното движение надолу, но още преди да успея да изкрещя от ужас, с ефектно движение ухиленият пилот успя да овладее сигурно машината и още преди да сме се окопитили ни показа цифрата 2. А, нееееее. Последваха, две такива свободни падания. Оцелях.

Като слизахме после с разтреперани крака от вeртолета, се успокоявах, че поне няма тригърби камили. И още един съвет от мен – пазете се от пилоти-шегобийци, чието мото е «Някой да не ни е видял?».

И човекът се опитоми и забрави да хвърчи, само гдето му остана с ръце да ръкомахва. Даскал Киро казва, че например всички ние сме били хвърковати, после маймуни сме били, риби и влечугове, после не знам какви… и така нататък, та сме я докарали до тука — ни риби, ни влечугове, ни хвърковати!  („Опит за летене”- Йордан Радичков)

Трети първи път няма, известно е, докато не се качиш на военнотранспортен самолет. След още няколко години, аз, старото куче, летяло не само на онзи Пампоровски хеликоптер с камилчетата, но и още на няколко други, включително и на американски «Чинук», който си е направо с луксозна возия, се качих още по-нахакано на руски АН, по маршрута София-Стара-Загора.

Фюзелажът не предлагаше много глезотии. Голи метални стени с по една дълга дървена пейка отстрани и… толкоз. Седнахме, завързахме се с нещо като колани и излетяхме. До този момент не бях се страхувал да летя. До този момент.

Носехме се на ниска височина, времето беше облачно, дали и не валеше, двигателите виеха безнадеждно, като на погребение, а самолетът се тресеше скрибуцайки, все едно ще се разпадне всеки миг. Не ме успокояваше фактът, че заедно с нас летеше, изгърбен на дървените пейки, половината Генерален щаб на Българската армия, тръгнали на някакви учения, а ние, барабар Петко с мъжете, да правим репортаж за тях. Генералите се смееха и се надвикваха сред какафонията от скърцащ метал, а аз се молех, силно се молех. Толкова набожен съм бил само в още едно друго превозно средство, пак руско, няколко години след това. /В една «Лада», хвърчаща с 200 км/ч в Крим, но това е друга история./ Явно, молитвите ми са били чути, защото и в двата случая пътуването приключи без произшествия.

Я дайте да се ощипем един друг, да не излезе наистина, че сме сънували! От нас всеки е летял поне веднъж насън, но като се повдигне нависоко, изплашва се и рипва като яре. Тогава се разбира, че е сън. Защо тъй е наредено на сън да става само тая работа, не знам. („Опит за летене”- Йордан Радичков)

Понякога сънувам, че летя на балон, като героите на Радичков. Рея се във въздуха, а до мен долитат звуци отвсякъде – момински смях, бебешки плач, трели на цигулка, ромолящ поток, гневно магаре на къра, листата, шумолящи срамежливо от повеите на вятъра, който носи балона все по-нагоре и нагоре. И някак си знам – четвърти първи път ще има и той няма да е само на сън. Не знам точно какво ще е, но съм сигурен, че ще е хубаво. Първият път никога не е последен!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg