Вторият по значимост тенис корт в комплекса „Ролан Гарос” е лидер по привлекателност. Признат е за един от най-красивите и носи името на
Сюзан Ленглен – покорителката на тенис Олимп в страната на Бурбоните.
От нейното присъствие на корта ни дели почти един век, но името й не трябва и не може да бъде забравено.
Сюзан се появява на белия свят още през ХІХ век – 24 май 1899 г. и се превръща в истински пионер и откривател. Става първата представителка на своя спорт, която с победите си получава международна известност и слава.
Истинското й име е Сюзан Рашел Флор Ланглен и родното й място е Компиен, близо до Париж. Баща й Шарл Ланглен е собственик на транспортна фирма. Момичето има редица здравни проблеми, страда от астма и Шарл решава, че заниманията с тенис ще й помогнат да се закали.
За първи път името на французойката се чува още преди Първата световна война. През 1914 г. Ленглен стига до финал на „Ролан Гарос”, когато е едва на 14 години. Победена е в три сета от тогавашната шампионка Маргьорит Брокеди и това е единствената й загуба в цялата кариера. Но в Париж тя все пак спечелва първата си титла от турнир от Големия шлем – тази на двойки.
Първата световна война и нахлуването на германците не позволяват на Ленглен да стигне тенис върхът в девическа възраст. Нейният възход е отложен с пет години.
Турнирът „Уимбълдън” през 1919 г. е първият триумф на Сюзан Ленглен.
Финалният мач със седемкратната шампионка на турнира на трева Доротея Ламбърт влиза в списъка на един от най-добрите срещи на 20-то столетие. Англичанката е по-възрастна от Сюзан с цели 21 години, срещата завършва 10:8, 4:6, 9:7 за французойката. За 20-годишната Ленглен това е първата от шестте й успеха на „Уимбълдън” и първата от петте й поредни успеха на „свещената трева” (1919-1923 г., като през 1924 г. не участва заради заболяване от жълтеница). Втората й титла също е след победа над Ламбърт, но вече по категоричен начин – 6:3, 6:0. Загубеният сет през 1919 г. остава дълго време единствен, когато французойката побеждава. До 1924 г. нито веднъж не познава вкуса на поражението на „Уимбълдън”.
През 1920 г. тенисистката прибавя и първата титла от родния „Ролан Гарос” и успехът й някак оставя в сянка другите й две победи – на двойки и при смесените дуети, доказателство за грандиозното й доминиране в световния тенис. Този успех Сюзан постига още пет пъти – 1921-1923, 1925-26 година.
Една от златните страници в световния женски тенис си остава срещата между французойката и американката Ален Уилс, по късно по мъж Муди. На турнира в Кан през 1926 г. двете играят финал пред 4000 зрители, някои покатерени по дървета и балкони на околните къщи. На трибуната са крале, богати бизнесмени и много фенове на прогресиращата американка, дошли отвъд океана специално за срещата.
Изключителното напрежение слага отпечатък на качеството на играта им. Все пак този мач е поставен под №2 в историята на световния тенис. Ленглен печели с 6:3, 8:6, двубоят остава единствен помежду им, защото Уилс претърпява операция и не участва на „Уимбълдън.
Изключителната французойка не пропуска и олимпиадата в Антверпен през 1920 г. От Белгия тя си тръгва с три медала – два златни – сингъл (губи само 4 гейма през целия турнир, три от тях са на финала срещу Дороти Холман) и на смесени двойки (с Макс Декюги) и бронз на смесени двойки (с Елизабет Д’Айен).
Изключителната тенисистка е била привлекателна личност не само заради многобройните си победи и супер майсторство. Тя е една от новаторките в модата в световния тенис.
Първа Сюзан Ленглен сменя дългата пола със значително по-къса
и не само дава възможност на състезателките да я последват и да се чувстват удобно на корта, но и да станат по-привлекателна гледка за зрителите. Дългите ръкави на блузата също са бежалостно подкъсени, а бялата шапка на главата е заменена с цветна лента – истински шок за консерваторите.
Интересното е, че специалистите смятат успехите на французойката като последица от ярки качества – силен сервис, бързо придвижване, уверена игра, свръх силни волета и други мъжки прийоми в играта. Смята се, че това е последица от изнурителните тренировки, които провеждал с нея баща й Шарл.
Всички наричали Сюзан Ленглен „Танцуващата на корта”.
Кариерата на Ленглен завършва много рано – 1926 г. , достигайки всички мислими и немислими върхове – 35 титли на турнирите от Големия шлем, 12 от тях на сингъл. След отказването си открива школа в Париж, споделя опита си в книгите „Тенис на трева”, „Тенис на трева за момичета”, „Тенис и простите упражнения”.
През целия й живот я преследват болести. Отказва се от двубоя с Мола Бюрстед Малъри на Откритото първенство на САЩ през 1921 г. заради заболяване от магарешка кашлица. През 1924 г- не участва в големите турнири заради заболяване пък от жълтеница. Изпада често в необясними истерични състояния. И накрая в началото на 1938 г. се разболява тежко. През юни пресата съобщава, че страда от левкимия, три седмици по-късно ослепява и на 4 юли умира с диагноза пернициозна анемия.
Посмъртно е удостоена с най-голямото френско отличие – Орденът на Почетния легион. През 1978 г. е включена в Международната зала на славата.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
