Ако изведнъж изчезнем от Земята (видео)

0

Хората по природа са егоцентрични. Те вярват, че целият свят принадлежи само на тях и те могат да правят с него каквото си искат. Едва ли сте се чудили какво би станало, ако всички ние изведнъж изчезнем от Земята и човечеството загине.

Човечеството не е вечно. Дори и да не се унищожи само, то определено ще се появи някой или нещо, което да го направи вместо него.

Но какво ще е бъдещето на нашата синя планета, ако всички хора изведнъж изчезнат от лицето на Земята?

Земята ще разполага с достатъчно много време, за да бъде в състояние да „изчисти” и премахне всички (добри и лоши), следи от съществуването ни. Земята ще има възможността да се „рестартира”.

Майнд Уорхаус решил да разбере какво ще се случи в краткосрочен и дългосрочен план, ако човечеството престане да съществува.

Любопитни ли сте? Ето най-важното (виж видеото долу):

  1. Няколко часа, след като човечеството изчезне, повечето от светлините в света ще угаснат, тъй като повечето електроцентрали няма да бъдат в състояние да продължат да работят. Водноелектрическите централи ще продължат да работят обаче.
  2. Десет дни по-късно, домашните любимци и селскостопанските животни ще умрат, големите животни ще преследват и ще изядат други животни, по-слаби от тях.
  3. Един месец по-късно, охлаждащата вода в ядрените електроцентрали ще се изпари, което ще доведе в световен мащаб до бедствия, идентични с това в Чернобил.
  4. Една година по-късно, нашите изкуствени спътници ще паднат.
  5. Двадесет и пет години по-късно, растителността ще обхване целия свят. Някои градове ще изчезнат под пясъка.
  6. Триста години по-късно, металните сгради, мостове и кули, ще започнат да се рушат вследствие на корозията, и Земята ще се превърне в една пост апокалиптична пустош.
  7. 10 хиляди години по-късно, единственото доказателство за съществуването на човечеството ще бъдат обектите, направени от камък: пирамидите, Великата китайска стена, планината Ръшмор, и в този ред на мисли.

umirasht sviat

Бел. на автора: В интерес на истината ние, хората, сме уникални. Ние еднакво добре сме способни да унищожаваме нашата планета, изчерпвайки нейните ресурси и замърсявайки я с производството на неразградими продукти, които в последните десетилетия са станали неразделна част от човешкото „цивилизовано” всекидневие.

Ние еднакво добре обграждаме защитени територии, докато стъпкваме други девствени кътчета, насред които изникват като гъби луксозни хотели, предлагащи СПА, само за платежоспособни клиенти.

Ние еднакво добре затваряме „екзотични животни” в клетка, докато не правим нищо, за да оцелее тяхната естествена популация сред природата, а когато и последните изчезнат (като птицата Додо), просто ще ги класифицираме и подредим в архива с изчезналите видове.

Ние еднакво добре успяваме да унищожаваме сами себе си. Еднакво добре продължаваме да водим религиозни войни, колкото и в последните повече от 2 хиляди години след Христа и още много, много повече преди него. А имаме претенциите да сме съвременни и иновативни. Еднакво добре унищожаваме сами себе си, разрешавайки на стреса да е постоянен спътник в нашия живот, позволявайки на себе си да нямаме избор да живеем без стрес.

Човечеството еднакво добре води животоспасяващи кампании за планетата, природата и хората, които живеят в най-тежките условия на Земята. В тях прехраната и оцеляването са единственото, което е от значение. Девствени кътчета от планетата Земя, оцелели от нашия цивилизован и технологичен живот. Но дори и там, цивилизацията няма да спре да навлиза.

first meeting with tablet

Ние, хората сме уникални. Способни сме да убиваме, докато създаваме, да рушим, докато градим. Способни сме да плачем за убитото и разрушеното, докато еуфорично заслепени сме вкопчени в иновациите и технологичното бъдеще, завземащо все повече и повече време, живот, безкрайност… Докато човечеството е живо, иновациите и технологиите ще напредват, девствената природа все повече ще изчезва. Ние ще изядем сами себе си в надпреварата да оцелеем и да се докопаме до жива природа.

След 10 хиляди години, ако човечеството все пак е живо, единствената природа лично аз я виждам проектирана на стените на помещенията, населявани от технологичното поколение човеци, със сменящи се пейзажи, повечето от които развинтена измислица на арт-IT-дизайнери, работата на които ще бъде да вдъхват минало и виртуален живот на един отдавна отмрял живот…

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg