Да идем ли до урните или да не идем? Край на тази дилема в изборния ден! Ей така, тихичко и кротко,
с финеса на виртуозен пианист, някъде измежду шамарите и всекидневната агресия, циганите, бежанците, между лотарийните билетчета на Захари Бахаров и Владо Карамазов, между Динковците и Перите, феновете на ЦСКА, напудрения с кокаин Бенгендорфов нос и умиращите от нечия кражба деца, ни задължиха да гласуваме!
Честито връщане в 1988-ма или дори по-назад. Достатъчна част от 240-те свине в човешки дрехи се прoизнесоха след 3-часов безплоден спор. От тука насетне няма не искам и няма недей, отиваш пред урната и гласуваш, като разбира се, ти е оставена опциятa да не подкрепиш никого, можеш също така, оставайки насаме с бюлетината да я наплюеш, да я оскверниш, да я обиждаш, да се гавриш с нея, но ти трябва да си там, инак – глоба!
109 народни представители от ПФ, ГЕРБ, АБВ и част от БДЦ дадоха живот на поредната реформа, която, по мое мнение, трябваше да стане отдавна. И не е необходимо сърдитите свекърви от Реформаторския блок да излизат с номера и прословутата демократична мантра, че това е против демократичния принцип за свобода. Тук така или иначе демокрация в действие няма. Демокрацията е груба садо-мазо господарка, в чийто всекидневен репертоар е заложена гаврата с гражданите.
Демокрацията е много фина демагогия, която прави богатите и крадливите по-богати и по-крадливи, а бедните – по-бедни и по-тъпи.
В тази изнасилена държава трябва да има нещо задължително, освен леталния изход на мечтите ни. Трябва да има нещо друго задължително, осен задължителната бедност, лицемерието, лъжедействието, мързеливостта, политкоректността, политтолерантността, селянията и омразата към родината.
Задължителното гласуване едва ли нещо ще промени, но си струва да опитаме, защото другото се видя, че е импотентно, че сценарият е абсолютно един и същ, а политиците са отражение на циганския малцинствен електорат.
Драгите ни политици струват точно толкова, колкото в действителност струва двойка кюфтета с изтекъл срок на годност и една двайсетолевка в пробития ромски джоб. Политическата реалност е отражение на циганската идилия и на житейската философия да живееш ден за ден, за чашката ракийка и проклетото до скоро лаещо кебапче. Точно с тази примитивна формула е постигнато уравнението на политическото царуване, заради безхаберието на можещите. Заради тяхното неглижиране, суета, срам и възпитание, което им позволява да получат по-лесно онова , за което мечтаят в чужбина, а не в родината си. Е,
сега Ви задължават, ще трябва да си замъкнете отегчения задник до урната,
а там Ви казах, че може да правите каквото искате, но мислете все пак и какво трябва, колко струвате – двойка кюфтета с гарнитура или малко повече? Бутилка ракия или малко повече?
Големият въпрос е ще промени ли нещо това или ще е само задължение. А българинът най-много мрази да го задължават, най-вече да работи. Тук му бъркате в „демокрацията“, толкова дълбоко му бъркате, че е готов да протестира, да се бие за свободата си, да лежи пърдейки на продънения диван и да псува шибаните политици, как той, способният са го прецакали. Та така, внимавайте, господа депутати, може би протести Ви очакват, в крайна сметка все Вие сте ни виновни, но пък сега посегнахте на най-святото и ни задължавате, а ние не обичаме задълженията, било то за ток или вода, отопление или гражданска отговорност… Не разбрахте ли, че преди години ни излъгахте, че сме свободни, сега пък гласувате, че не сме, а нашият ентусиазъм отдавана се изпари, досущ като кокаина в ноздрите на Жана Бергендорф. До скоро виждане пред урните!
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
