Повече от половин век мъж от Плевен събира автографи от хора на изкуството и културата (галерия)

0

Танчо Илиев е роден в Плевен, на 17 декември, 1935 година в учителско семейство. От своя колега – Марк Твен е по-млад точно със сто години. Завършва средното си образование в Плевенската мъжка гимназия, а висшето – в Инженерно-строителния институт (ВИАС) София. Работи 39 години като проектант в строителството в България и в Латинска Америка. Пише още като ученик, но по това време не издава нищо. След завършване на училище има публикации в местния и столичния печат, главно хумористични разкази, а през 2007 г. издава книгата си с хумор и сатира „Разходка в Рая”. През 2009 г. излиза втората му книга с хумористични разкази – „Аутодафе”. Миналата година получава литературната награда на името на Рена Попова, известна плевенска журналистка, както и почетна грамота на Дружеството на краеведите. Женен е и има две деца. Танчо Илиев има в богатата си библиотека книги  и картички с десетки автографи от български и чужди автори, които е събирал в продължение на почти 50 години. С много от авторите се е срещал лично, с други – дори е бил близък приятел. Ето какво сподели той пред Цветанка Христова за Вас, читателите на delo.bg по повод своите срещи, запознанства и приятелства с писатели, поети и художници.

Г-н Илиев, кога и как започнахте да събирате автографи на наши и чужди писатели?

– Никога не съм имал точно такава цел – да събирам автографи. Това просто се случи. От най-ранна възраст се интересувам от литературата и този интерес ме заведе на много срещи с български автори, купувах си техни книги.

Какво представляваше литературния живот по ваше време, когато сте били ученик?

– Майка ми, тъй като самата тя беше учителка, ме водеше на литературни четения и там аз се срещах и с авторите. Това за мен беше един мечтан свят и аз с удоволствие присъствах на тези срещи. Там за пръв път видях Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Христо Фотев.

Били сте дете, но сигурно измежду тях някой Ви е направил силно впечатление. Кой е той?

– За мен те бяха хора от друг свят, но още тогава ми направи впечатление, че някои от поетите и писателите, дори и да имаха достолепен и представителен вид, не можеха добре да изпълняват своите произведения. Ангел Каралийчев, който за моите детски представи беше нещо като полубожество, малко ме разочарова с това, че нямаше добра дикция. Багряна обаче ме спечели със своето вдъхновение, в което имаш не помпозност, а чувство. Моята майка ми е разказвала за това какви са били поетите и писателите, които аз не съм виждал, който с възхищение ми говореше за Ран Босилек и неговото сладкодумие. По-късно, когато се запознах с Йосиф Петров, ми направи впечатление невероятното излъчване и артистичност, с което той изпълняваше стиховете си. Тогава нямаше помпозност и маси с червено сукно, нито пищни венци и букети. Но творците не чувстваха необходимост от това – те бяха скромни хора, но с голям талант. Но залите на читалищата бяха препълнени и хората жадуваха за такъв вид изкуство. Сега не бих могъл да си представя как една зала може да се напълни от присъствието на който и да е било автор. Може би защото тогава нямаше интернет и телевизия и тези литературни срещи бяха събитие за хората, които обичаха да четат.

Какво най- харесвахте да четете като млад?

– Ние израснахме с книгите на Братя Грим, Андерсен, Карл Май и нашите: Елин Пелин, Йордан Йовков.Тогава много се четеше, защото нямаше нито телевизия, нито интернет.

А вие, самият, кога започнахте да пишете?

– Започнах да пиша още като ученик, но тогава нищо не съм публикувал. Нещата ми бяха доста критични и едва ли някой щеше да ги публикува. Пиша трудно. За да напиша нещо, трябва да съм го преживял, или някой друг да ми го е разказал. Много съм благодарен на жена ми, която е най-добрата ми редакторка.

Движили сте се в литературните среди, там ли срещнахте най- добрите си приятели?

– Да, познавах много автори от това време. Най-близки бяхме с Александър Муратов, с когото имаме и богата писмена кореспонденция. Често се срещахме на литературни вечери, на които присъстваха не само писатели. На някои идваше и цигуларят Минчо Минчев, Карандаш и много други художници и музиканти. Приятели бяхме и с Йосиф Петров, с когото се срещахме много често след 1989 г. С него ме свързваха не само литературни, но и общи идейни виждания. Той е идвал в Плевен, а и аз съм му гостувал в София. Покрай Александър Муратов познавах и други писатели: Радой Ралин, Вътю Раковски.

Били сте в Латинска Америка. С какво се обогати живота ви пребиваването Ви там?

– В края на 80-те години заедно със съпругата ми заминахме за Куба, където живяхме 9 години. Макар да заминах като инженер, не останах настрана от литературния живот на тая страна. Там се запознах и сприятелих с Николас Гилен, Педро де Ора, Серхио Модрагон. През 1989 г. взех участие в литературен конкурс на името на Хемингуей. Писателят Педро де Ора ми помогна да преведа литературно разказа си на испански. С него станахме много близки приятели и той много харесваше моите неща. Е, не спечелих конкурса, макар по мнение на мои колеги, разказът ми напълно го заслужавал. Навярно не съм улучил на жури (смее се).

Били сте и в Мексико. Там имахте ли интересни срещи?

– Бяхме на гости у наши близки и в Мексико се срещнах и запознах със Серхио Модрагон.

За какво си говорехте с него и приятелите му?

– Говорехме си истината – това в България по онова време не беше лесно. Дълго беседвахме за живота, за страните си. Те споделяха с мен неща, които не биха споделили с никой друг.

Обиколили сте доста страни…

– Да, при това на собствени разноски и с един „Москвич”. Можете ли да си представите как един българин може да обиколи света? С малко пари и много ентусиазъм – така посетихме около 20 страни в Европа и Латинска Америка. Не ходехме по магазините, а по музеите.

Били сте и в бившият СССР. На мнозина българи, посетили тази страна, им е направила голяма впечатление. Вие как я намерихте?

– Да, и там установих, че никога няма да ги стигнем, защото ги бяхме надминали (смее се).

Не сте спрели да пишете. Имате ли неиздадени неща?

– Имам готови разкази, а също и идея за нов роман. В момента имам няколко части от него и остава да ги сглобя. В него ще бъде отразена една епоха от нашето развитие и когато човек го прочете, да намери себе си в него и да си помисли – това не бях ли аз? Това ще бъде роман за хората, които са били пренебрегнати и изтикани от живота. Разбира се, най-проблемната част ще бъде издаването – по финансови причини.

Имате доста награди и в работата си като инженер. Какъв бихте станали, ако сега трябваше да избирате?

– Щях да стана писател.

Вероятно през годините много неща и хора са Ви разочаровали. Какво бихте им казали сега?

– Да, имало е. Неудачите в управлението, несправедливостите в живота. И хора е имало, които са ме разочаровали, но аз не изпитвам омраза към тях. В Библията е казано, че трябва да си прощаваме и аз така съм направил – забравил съм всички лоши неща.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg