Едва ли преди 127 години французите са очаквали, че металната кула, която Густав Айфел построява за световното изложение ще се превърне в глобален туристически символ, визитна картичка, посетена от повече от 250 милиона души. Преди да стане един от най-разпознаваемите обекти в света, имало многобройни петиции за премахването на Айфеловата кулата, а парижките интелектуалци я наричали „безполезна”. Съоръжението обаче, бързо натрупало популярност и успех, а плановете за демонтирането на металната конструкция останали просто едно несбъднато хрумване.
Сякаш не е изненадващо, че и повечето нови български паметници и туристически атракции започват своята история с недоверие и скептицизъм от страна на големи групи от обществото. Ще направя опит да изброя част от местата, които си струва да посетите през 2016 година. Новите обекти, които се борят за достойно присъствие на туристическата карта на България.
Паметникът на Цар Самуил в София – в чест на 1000 годишнината от смъртта на великия български владетел през лятото на 2015 г. в столицата бе издигнат шестметров паметник, който предизвика вълна от критики и скандали в медиите и социалните мрежи.
Да свети или да не свети?!? Обществото беше буквално разделено в мнението си – едни недоумяваха и иронизираха „светещия и суров” поглед на Самуил, а други ревностно пазеха родолюбивата идея за първа статуя на български владетел в София. И както се казва – всяко чудо за три дни. Хората се „наснимаха” пред светещия паметник, останаха и в историята броженията за неговото преместване. Едно е сигурно – след като вече има паметник на Самуил, със сигурност ще се намерят и любопитни хора, които да прочетат повечко за историята и славния владетел в един от най-тежките периоди за България.
Богородица в Гинес – подобни реакции имаше и преди 13 години, когато в Хасково бе издигнат паметник на Света Богородица с Младенеца. 14 метровата статуя се превърна в безспорен символ и „закрилник” на града, получи и световно признание от „Гинес“, в чиято книга на рекордите официално е записана като най-високата в света статуя на Богородица с Младенеца. Това обаче не задоволи цъкащите с език, че статуята е „огромна”, „грозна”, а очите на Дева Мария (забележете отново) са „кравешки големи”. Явно не очите на паметниците са проблемът, а очите, с които невежите критикари гледат на опитите да се градят съвременни символи.
Интересно е, че след този паметник в Хасково се нароиха още много други нетрадиционни и любопитни монументи. Според част от местните градът рискува да спечели иронична слава като македонската столица Скопие, която издигна дори Триумфална арка. Хасково се сдоби с първата в света статуя на завистта, метална Баба Яга се разбива в стълб пред сградата на общината, а емблемата от местния хумористичен фолклор – „каунь” (пъпеш на хасковски) приветства гостите с отворени обятия.
Градът си има и „чисто нова” часовника кула – пресъздаваща символ, съществувал през 19 век, а статуята на Богородица вече може да бъде видяна от високата 30 метрова камбанария. Опит за създаване на история, политически PR или ненужно запълване на градското пространство – оставям да преценете сами. Важното е, че има какво да видите и коментирате.
Цари Мали град – оживялата легенда! През лятото на 2013 година на около 50 километра от София, в самоковското село Белчин започва новият живот на късноантичната крепост „Цари Мали Град“.
Един проект, който впечатлява с цялостната си завършеност, отношението към детайла и може спокойно да се сравнява с европейските образци. Разположението на крепостта е прекрасно. Хълмът Св.Спас, където според местните легенди се намирал „малкия Цариград”. Именно останките от различни епохи на хълма и неговото подножие – тракийска, византийска и римска дават повод за тази историческа възстановка. Инфраструктурата на обекта е повече от добра. С една разходка може да видите средновековната църква „Света Петка”, етнографски комплекс в село Белчин, крепостта с различните и експозиции и любимия за децата въжен град. До високата част може да се стигне с влакче (фуникуляр) или по изградените екопътеки.
Цари Мали град е идеалната възможност да усетите древните ритуали и битки. Гледките от високо едва ли ще Ви оставят равнодушни, а цялостното усещане след посещението на мястото е, че е направено разумно, приятно за посетителите и интересно за децата. Надявам се Цари Мали град да постигне успеха на „Царевец”, който продължава да бъде един от най-посещаваните туристически обекти в страната.
„Венеца” цветна приказка под земята – най-новата от всички атракции, която заработи в средата на 2015 година е пещера „Венеца” край видинското село Орешец. При обиколките ми в пещерите на България винаги съм се очаровал от красотата на пещерните образувания – сталактити, сталагмити и сталактони, но заедно с това и съм бил разочарован от остарялото осветление, скучните и заучени беседи на екскурзоводите и тоталната липса на опит за съвременно представяне на обекта. Ето че дойде промяната.
Венеца – малка пещера, която е само на 30-ина минути с кола от легендарната Магура. Пътят до новия обект определено не е първокласен, но се надявам скоро заради потока от туристи да се помисли и по този въпрос. Иначе преживяването под земята е красиво и различно. Първото у нас цветно осветление в пещера (Венеца) прави калцидните образувания и ледени кристали още по-интересни за окото. Каските, които носите по време на обиколката са необходими, защото на места е наистина тясно и буквално трябва да се провирате, за да видите малка зала с красиви образувания или нова пещерна зала. Много от откритите форми все още нямат имена, а екскурзоводите се допитват до посетителите какви асоциации правят с видяното. Така идва и усещането, че си в ново място, сякаш все още неопетнено от драсканици и вандалски прояви. Искрено желая успех на този обект в един беден и подценяван от туристите район. Дано след време се превърне в лавровия венец на пещерния туризъм в България.
И колкото и тривиално да звучи – успехът на всички тези съвременни паметници и забележителности зависи от нас самите. Използвам думи на Чърчил, който казва, че „успехът е способността да преминаваш от неуспех към неуспех, без да губиш ентусиазъм”. Дори утвърдените туристически емблеми като АЕК Етъра (открит през 1964 г.), етнографския ареален комплекс в Златоград (2001 г.) или култовия мегалитен комплекс Перперикон са изминали своя път от непозната дестинация до хиляди посещения целогодишно. Стискаме палци пиперливото начало на всяко едно от местата да провокира все повече хора да видят с очите си бъдещите емблеми на България.
Всички статии и снимки на Златимир Йочев са обект на авторското право и не могат да бъдат разпространявани без изрично позволение. Още от автора в профила му в delo.bg – Златимир Йочев
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
