Тома Биков – политически анализатор
На самолет се качих за пръв път, когато бях на 25 години. Това не означава, че тогава полетях. През лятото на 2005 година се качих в багажниците на множество самолети на бургаското летище в качеството си на хамалин. Товарих и разтоварвах куфари в продължение на четири месеца. Това беше една от най-приятните и разтоварващи работи, които съм работил. Освен това, преди да полетя за пръв път, имах възможността да опозная самолетите така, както малко хора ги познават. Едва ли хората по света, които са посещавали багажник на самолет са толкова много.
В края на хамалския си период можех да позная от къде и за къде пътува всеки самолет, без да му гледам разписанието. Куфарите дават много точна представа за произхода на пътниците в самолета. Скандинавците например винаги пътуват с тежки пластмасови куфари, които са най-неприятни за товарене, защото са големи, тежки и се пързалят. Това често предизвиква хамалите да се отнасят грубо с тях.
Пътниците от Източна Европа пък пътуват с меки и по-евтини куфари. Те са най-лесни за товарене, подреждане и разтоварване. Затова всеки хамалин се радва, когато му се падне да разтоварва самолет от Чехия, Полша или друга братска държава. Руснаците пътуват с различни куфари, така че човек трудно може да предвиди какво го очаква в багажника. Единственото, което може да се предвиди е, че често в руските багажи има чупливи стоки. Най-лесно се работи с израелските пътници. Техните куфари ги товарят тайните служби на Израел.
За пръв път полетях през лятото на 2007 година. Полетът ми беше свързан с обучението ми в Българското училище за политика. Заключителната част на курса се провеждаше в Страсбург. Полетът беше до Франкфурт и оттам трябваше да пътуваме с автобус до Страсбург. Излетяхме от София рано сутринта и можехме да наблюдаваме от самолета как навън става светло. Мястото ми беше до прозореца. Това е най-големият ми спомен от първото пътуване. И до днес обичам да стоя до прозореца и да гледам. Не се страхувам от полети и не ми става лошо. Приятно ми е да пътувам със самолет. Изпитвам известен страх само при кацането, но не мисля, че съм единственият с подобни притеснения.
Когато излетяхме от летището в София земята се виждаше като черга. Колкото повече отивахме на запад, толкова повече чергата се подреждаше и се обособяваха все по-правилни фигури. Много лесно разбрахме, че летим над Германия. Там земята е разграфена перфектно на почти еднакви правоъгълници, които се различават само по цветовете си. Никога не съм пътувал на Изток и не знам дали натам чергата става все по-неподредена. Надявам се някога да имам възможност да видя.
Другото впечатляващо нещо бяха облаците, които гледани отгоре изглеждат още по-красиви. Без да съм сантиментален и романтичен човек, мога да гледам облаците с часове и затова никога не ми е скучно, докато пътувам със самолет.
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
