Толкова не ме вълнуват тези избори, че ми се прииска да напиша нещо за тях. Оставете факта, че от тях нищо не зависи. Оставете и това, че от нас нищо не зависи. В безсмислието на едни избори обаче, има и физическо насилие. Мъчение. Агония, при това масова. Отговорността за това мъчение не е поета и това нали не ни изненадва? Поета е обаче нужната безотговорност, за да може стотици хора да изкарат най-трудните 60-тина лева в живота си.
Членовете на секционни избирателни комисии (СИК), бяха държани за заложници в най-голямото закрито спортно съоръжение в страната, гордостта на Бойко – зала Арена Армеец. Залогът бе твърде голям – изборите за местна власт, а според избирателния кодекс той напълно оправдава формата на мъчение. Тук може да се борим и за рекорд. Според статистиката това е най-голямото задържане на хора в спортен обект след Чили 1973 г.
Я виж ти, имало с какво да се гордеем. Да се върнем пак на изборната трагикомедия. По време на обработването на бюлетините в „Арена Армеец“ 117 души са били прегледани от спешни медицински екипи на място. От тях дузина са транспортирани до болница. Трима са приети за наблюдение като нито един не е в тежко състояние, застрашаващо живота. Българският червен кръст е докарал в залата 50 легла, за да могат по-възрастните хора да легнат и да си починат, изкуствено дишане, масажи и какво ли още не… и това за едните ши*ани избори, които де факто не са и избори, защото хората все още се чувстват без избор, без право дори да излязат на чист софийски въздух.
Цялата тази картинка напомня на някакъв колизеум, където хората са разкъсвани не от бенгалски тигри, а от кръвожадните бюлетини. Всичко това мирише на изборен затвор, на липса на каквато и да е организация, на незачитане на човешки ценности, вони на провал, за който никой няма да поеме отговорност. Основният демократичен принцип е потъпкан. Как може да се говори за свобода и демокрация, когато си залостен и пазен като престъпник и след дестеки часове са ти хвърлили комат мокър хляб, майонеза и кюфте? И как може да очакваш нещата да протекат нормално, бързо и ефективно, когато си създал организация в условия на хаос?
ЦИК, ОИК, СИК, МИК, КВИК, ЦВИК и каквито са там, не само, че не са се справили, не само, че си прехвърлят топката, ами тотално са се провалили. А върха на наглостта, е че шефката на Общинската избирателна комисия – София Диляна Иванова каза по повод „заложническата криза“, при която хиляди хора денонощия са затворени в залата, заради кошмарно забавяне при предаването на бюлетините и протоколите от вота, че припадналите в „Арена Армеец“ са симуланти. Стотици симуланти. Независимо, че почти 50 часа прекараха залостени под стража не по собствено желание, не поради лична некадърност, а поради поредната неадекватност на абревиатурите, завършващи на ИК.
шефката на ОИК Диляна Иванова нарече припадналите в „Арена Армеец“ симуланти
Спрете ги тези избори, бе. Забранете ги, премахнете ги, измислете нещо друго, с което да ни лъжете, стига да няма жертви и китайски мъчения, ще е добре. Или поне следващия път затворете хората на стадион „Васил Левски“ на въздух, ако не измръзнат от студ. Ще се калят, ако не припаднат от жажда и глад. Ще живеят, ако обаче тръгнат да напускат организирането за такова важно събитие място – не се колебайте – стреляйте на месо. От Вас и това може да се очаква.
И ако в една европейска страна след подобен гаф, защото това наистина е гаф, ще замирише на оставка, тук ще стане точно обратното. Затвърждават се позиции. А обикновения, гладен и измъчен човек няма избор, ако иска да вземе едни „лесни“ 60 лева. Ще е затворник за неопределено време, ще е наричан симулант, артист, нахалник. Излизането е привилегия на оцелелите. За неоцелелите няма да се говори. Те са в „допустимия“ риск при такова важно събитие. С една дума сме оставени без избор по време на избори.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
