Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в красивия град Ловеч. Учи в родния си град, в Априловската гимназия и в Прага, от сравнително ранна възраст става част от политическия живот на държавата – става член на Ловешкия революционен комитет и е секретар на първия общински съвет в града. Продължава кариерата си като депутат във Второто обикновено народно събрание през 1880 г. През 1882 г. Васил вече е дипломиран юрист от университета в Хайделберг.
През 1884г. излиза на политическия подиум, от същата година е част от Българското книжовно дружество. Радославов по това време вече е доказан член, дори лидер на Либералната партия. Петко Каравелов решава да даде поле за изява на своя млад приятел и съмишленик – дава му да ръководи правосъдното министерство. Основна заслуга на Радославов е бързото приемане на българското правосъдие към присъединената Източна Румелия.
Благодарение на преврата и детронирането на княз Батенберг на 9 август 1886 г. Васил Радославов става министър-председател. В този момент той се отделя от Либералната партия и създава нова, която оглавява лично. С приемането на поста Радославов къса всякакви отношения с Русия. Това е отличен ход от страна на Стамболов, който поставя начело на държавата човек, който меко казано не харесва Русия. По този начин Стамболов иска да спаси България от намесата на всякакви Велики сили. Офицери, предани на Русия, вдигат бунтове в Силистра и Русе, но Радославов ги потушава без никаква жалост и колебание.
Започва разрив между четиримата големи в Либералната партия – Цанков, Каравелов, Стефан Стамболов и Радославов. Министър-председателят обтяга отношенията си последователно с русофилите Цанков и Каравелов, а със Стамболов се получава разрив при определянето на нов монарх, който да поведе България напред. Фердинанд сяда на престола благодарение на Стамболов, а Радославов е твърде против. Тук ролите се разменят – Стамболов започва своето управление, а Радославов застава в опозиция. Тази ситуация продължава цели седем години.
През 1900 г. Радославов е правосъден министър в правителството на Тодор Иванчов. Макар и само министър на едно правителството, Радославов е смятан за управител в сянка. На 15 януари 1899 г. е въведен унищожителния за производството данък десятък, свързван с периода от петвековното робство. Започват бунтове сред населението, а най-силните – в Дуранкулак и Шабла са потушени с кръв.
Заради всички своеволия, които си позволява Радославов, той и съмишлениците му, управлявали България, са изправени пред Държавния съд и са осъдени. Губят всичките си политически и граждански права. Амнистирани са още през същата година, но този акт остава като черно петно над партията.
През 1913г. Радославов отново е начело на България. Неговата орисия е да води държава в най-трудните й моменти. След краха на националния идеал и неизбежно задаващата се Първа световна война, на България й е нужен огромен заем. На Радославов му е пределно ясно, че от която и държава да дойде заемът, ще бъдем обвързани за дълъг период от време с нея. Избрана е Германия. Заемът, макар и нежелан от българските депутати, е приет, защото друг изход няма. Започва голямата война и България влиза в пакта на Централните сили. След загубата на войната е обявена втора национална катастрофа. Радославов бяга в Германия, за да спаси живота и свободата си.
През 1923 г. бившият премиер отново е осъден, този път присъдата е доживотен затвор. Отново е амнистиран – на 29 юни.
Умира на 21 октомври 1923 г. като свободен гражданин.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
