Има едно нещо, което никога не бива да правите.
Има едно нещо, което трябва да си забраните завинаги, до последния Ви дъх.
Не поглеждайте назад!
Не бройте и не следете годините в календара. Не нагласяйте дори календарът Ви да отбелязва рождения Ви ден, докато дори не Ви остават време и сили да отбележите в него денят, който току-що е преминал, а Вие отбелязвате факта твърде в края му, когато прекрасният късно-летен залез е останал запечатан на нечия друга, но не и на Вашата снимка!
Не поглеждайте назад! Ако не искате да изпитате чувствата „УМОРА”, „САМОТА”!
Не поглеждайте в отминалия ден, ако търсите повече от погъделичкване на собственото си его за отминалите си успехи и изкачени върхове!
Погледнете ли, ще погледнете в пропаст без дъно, където Ви очаква нищо повече от Вашето начало – дали в този или в преродения Ви следващ живот.
И напротив!
Скачайте!
Надскочете себе си, страховете си, днешния ден!
Скочете! С парашут или без, разпервайки криле като „съвременния Батман”! С бънджи! С идея! С желание! Скочете напред с каузата, за която лелеете и за която сте родени! Направете крачката напред към своето по-добро утро и още по-добър залез!
Миналото. Историята. Тя прави народите, и в частност хората, горди. Или твърде горди. Или твърде потиснати. Историята достатъчно много пъти е отбелязвала залеза на толкова много успешни предводители. ( Ах, този залез!)
Успехите в миналото правят точно същото с нас, всеки път, когато излезем от този толкова добре утъпкан коловоз, по който сме вървели, сигурни в себе си.
И когато дерайлираме … Се връщаме в началото, към изначалните ценности, които с времето сме подценили, но ето – те пак стоят пред нас в цялата си простота, чистота и красота. С всяка минута чувстаме пак – обичта на близките хора, които поради различни обстоятелства сме пренебрегвали години наред, чувстваме близостта си с природата и всъщност как точно сливаме душата си с птичите песни, с концерта на щурците дори под градския прозорец, с изпъстреното с облаци и блещукащи звезди небе.
Затваряме очи. И всичко е зад нас – то просто го няма! Нищо никога не е било! Без минало, и без съзнанието за него, новото съзнание е необременено.
Всеки нов изгрев само показва, че сме на прав път! Вчера, преди месец, преди година, те не съществуват в графика за утре!
О, това е пътят, да останем завинаги млади!
С единия крак в прекрасното бъдеще, докато все още галошът е затънал в локвата от летния дъжд, докато сме разтъпквали новите си маркови обувки по някой планински връх. И с крачката напред и нагоре в гумения марков галош по калния баир. Оставайки слепи за всичко отдолу и под нас, под облаците, които сме възкачили някак, крачейки към бъдещето.
Не, не, не!
Глупости!
Просто не поглеждайте назад, а бъдете себе си! Рожбата на своето време! И живейте днес и сега, забелязвайки старите хора, изнемогващи, отдали своето минало и бъдеще за нас, неблагодарните съвременни онлайн ориентирани човеци, с доставки на консервирано мляко от Амстердам, докато българските крави пасат Балкана, а млякото им, пълно с ценен материал от балкански билки, за който само ще се спомене не в съвременен очерк, а само в селфи с крави!
Не!
Отбележете с таг новите млади, които са готови да разтъпчат марковия си гумен галош, заради Вашето прясно мляко днес, и в тази утрин, и в този залез …
Завинаги млади.
Да живеят заблудените!
Дори младостта не е това, което беше.
Онази младост, просто е носталгия.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
