Ситуацията на родната съдебна институция си е тъжна до трагичност. Трагично бавени дела, трагични съдийски решения, трагични селски разправии и махленски драми в жълто – така е оцветено цялото ни общество, но в обществената палитра надареният със сигналност цвят лъсва най-много връз черните магистратски тоги. Имиджът на съдебната ни система е огледално отражение на илюзията, с която текат дните ни, тоест мислим си, че живеем, а всъщност само съществуваме…
Да си съдия е особено призвание. Променяш съдби, чертаеш нечие бъдеще. В името на морала и справедливостта. Тези хора са натоварени с харизматичната задача да бъдат достойни и авторитетни. Не е нужно да бъдат пример за обществото. Достатъчно е да бъдат пример за собствената си гилдия. Или поне да не я посрамват. Извън полезрението на очевидно не добре свършената им работа, тази задача изглежда не чак толкова трудна. От началото на века българските магистрати се явяват в съдебно заседание с тоги, чиито модел и цвят е определен от ВСС. Типично по български, новите тоги бяха посрещнати с неодобрение от част от гилдията, но това едва ли учудва някого. Магистратската униформа не направи така щото имиджово нашите съдии да добият адекватна за позицията им визия. Не е нужно човек да опре до съдебна зала (пази боже!), за да се убеди в „уважителния” външен вид на някои съдии/съдийки. Загледайте се в честите репортажи по медиите, където може да зърнете съчетание от черна авторитетна тога, дълги като на русалка коси (ще пропусна думата чалга) и наситен, ярък, крещящ вечерен грим. Всичко това в зала, където човек се изправя и засвидетелства респект (поне по протокол).
Американските съдии носят черни тоги подобни на тези на българските си колеги. След обявяване на независимостта в САЩ се опитват да намалят строгостта на съдийското облекло, наложено от английската традиция, но отпадат само перуките, тогите остават. В някои от щатите те не са черни, а червени или дори сиви, а вместо бяло шалче се носят по-семпли папийонки. Като цяло американците се борят с формализма на униформата, но пък за сметка на това външният им вид откъм прическа и аксесоари е безупречен.
В Израел пък съдийските тоги са съвсем обикновени, приличат на палто и към тях се носи черна вратовръзка. В Мексико е същото положение, там тогите се носят само във Върховния съд. Страните от Латинска и Южна Америка са избрали за съдебна зала обичайните си бизнес костюми. Английските съдилища, като най-стари и поставили традициите в облеклото, са твърде многолики, все заради многоликото лице на съдебната им система (има какви ли не съдилища). Съдиите там се обличат във всякакви цветове тоги: зелени, бели, лилави, дори розови. Те са запазили и перуките от векове, по които се различават съдиите от Върховния съд и останалите. Дългите перуки са за съдиите от Върховния съд, тъй като навремето те са били представители на аристокрацията и това е било вид мода да се демонстрира власт и престиж.
Британският стил на съдийското облекло е запазен в почти всички бивши колонии на някогашната империя – Сингапур, Шри Ланка, Хонг Конг, Нова Зеландия. Във Франция традиционно висшите съдии са с червени тоги, останалите носят черни с бяло шалче, като в Англия и САЩ. Характерното за германските им колеги е носенето на бели вратовръзки под тогата. В Гърция по-висшите съдии носят специални туники с яка, върху които се отличава специфично жабо. Останалите в йерархията упражняват професията си в обикновени бизнес костюми. Страните от Източна Европа носят семпли тоги, подобни по стил и цвят на тези от целия свят. В някои държави като Полша, Русия, Украйна, Хърватия върху тогите се носи масивен знаков медальон. Мюсюлманските съдии в Иран и Афганистан се явяват в съда облечени с типичните си религиозни дрехи и тюрбан на главата. Това е разбираемо, тъй като националното право в тези държави е именно Исляма. Други ислямски държави (Египет, Либия) добавят само зелена наметка върху черни бизнес костюми – зеленото е цвета на Исляма.
Каквито и разновидности да има, съдийското облекло по цял свят е отличително повече от всяко друго. Няма как да е другояче – съдиите навсякъде са представители на една от най-авторитетните длъжности в общественото функциониране. Техният имидж е показател за това дали това функциониране е реално, или е само в сферата на добрите пожелания. У нас този въпрос има склонността да се крие още в зоната на здрача. Не дотам желания професионализъм, корупционната аура на Съда като институция, неадекватната визия и поведение на част от българските съдии градят единствено подземен имидж, жълт по цвят и с дъх на плесен. Върху подобни блатни параметри няма как да се гради стабилно бъдеще, а посоката ще е само надолу…
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
