Той е провокативен и е познат на българската общественост с интересните си оценки за случващото се в политическия живот както у нас, така и по света. Нидал Алгафари е популярен наш режисьор и политически ПР. Преди година обаче изненада публиката със съвсем ново поприще, това на писател, като издаде първата част на замислена от него трилогия „Боже, защо Господ лъже?”. А в началото на декември беше премиерата и на втората част „Аллах, милост нямаш ли?”. Това се случва в навечерието на 50-годишния му юбилей. За настроението и замисъла на книгите му, за себеусещането и чувството да си успял той споделя с читателите на Дело.
Г-н Алгафари, честит юбилей, как стана така, че от политически PR животът Ви доби творческо амплоа?
Логиката е същата, по която от кино режисьор станах политически PR. Идва момент в живота, когато преценяваш, че което си дал е достатъчно и няма какво още да добавиш, след което се оттегляш да намериш ново поприще, в което да се втурнеш. Аз се втурнах в изключително трудно поприще, защото да спечелиш всеки един читател е нелека битка. Да се стараеш той да хареса и одобри книгата ти, да иска да прочете и следващата. Съзнавам, че това е задача с повишена трудност и се надявам да успея.
Как точно стигнахте до идеята за книга?
Първоначално бях го замислил като сценарий за филм, с който да се опитам да кандидатствам пред Националния филмов център. Постепенно разбрах, че няма да е толкова кратко по съдържание и по-скоро ще се оформи като роман. Освен това прецених, че епохата която исках да пресъздам би била непосилна за средствата на държавата, с които разполага сега да го филмира.
Не се ли боите, че могат да Ви обвинят в богохулство с такива провокативни заглавия и на двете части?
В каквото и да ме обвини някой първо би трябвало да прочете книгите. Заглавието е такова, за да провокира читателския интерес. Относно това на първата част, по-скоро биха могли да ме нарекат Господохулник. Там вече опираме до спор в теологията. Смятам за ясно на по-голяма част от хората по света, че религиите са взаимствали една от друга в продължение на много години, и то не само при християнство, юдейство и ислям, взимали са и от по-древни истории. В третата част се опитвам да дам обяснение на всички подобни неясноти относно религиите.
Каква е връзката на „Аллах, милост нямаш ли?” с първата част от трилогията?
Сюжетът е продължение на първата, развиват се сцените, появяват се нови герои, традиции и обичаи в България от миналото като Тодоровден, кушиите. Опитал съм се да разкажа, че по нашите земи освен християни са живели и мюсюлмани, които също са имали техни традиции и адети, опитал съм се да опиша Рамадана, дервишите, тоест тази пъстрота на България от адети и традиции, преплетени в едни чисто житейски ситуации и красиви отношения, в общности от хора, между мъже и жени, в любовта…
Какво мислите за българските традиции и спазват ли се те сега от съвременните българи?
За съжаление не се спазват, защото едни изключителни таланти като Филип Кутев направиха от фолклора ни едно цирково изкуство, всичко което е автентично в тях изчезна, в автентичния фолклор няма да видите цигулки, барабани, мандолини и т.н. В автентичния фолклор си има специфични инструменти, няма масови сцени, няма заучени движения на огромни маси от хора имитиращи някакви някакви разкази… Това е някакъв тип сценично изкуство, което е на основата на фолклора, но няма нищо общо с него.
Защо трябва да Ви вярва читателя?
Не казвам, че трябва да ми вярва. По-скоро ми се ще като прочете книгата тя да събуди в него някакви чувства, емоции, за мен е важно дали ще успея да го накарам да се разплаче, да се натъжи, достатъчно е това което съм написал да се вземе като една червена лампа, че може да има и такова мнение. Ако читателят изживее тези емоции за определен период от време и след като прочете книгата, значи съм успял. Това ще ги накара да потърсят следващата и по-следващата.
Има ли български писатели класици, които Ви вдъхновяват и като стил искате ли да приличате на тях?
Един много велик за мен писател е Димитър Талев, ненадминат според мен, въпреки трудностите които е имал в живота си и начина, по който е бил ограничаван в писането. Други известни имена на наши класици са безспорни майстори на перото, но те описват събитията по начин, който е карал хората да се противопоставят един на друг.
Смятате ли се вече за изявен писател, творец?
Да, след първата книга, след резултатите които видях в очите на хората като отзив, смятам че това е поприще в, което се доказвам успешно. Тиражите ми са доста добри за България, резултатите ми от продажбите са над средното за този пазар.
След тази трилогия ще продължите ли да пишете?
Да, вече е в главата ми следваща трилогия, която е готова в съзнанието ми като основна нишка. Следващата година по това време се надявам да излезе последната трета част от настоящата трилогия, и веднага се захващам със следващата. Нещо като апетитът идва с яденето. Смятам че го мога, щом предизвиквам у хората интерес, полемики – постигнал съм това, което съм целял.
Считате ли се за успял човек на прага на половин вековен юбилей?
Абсолютно се чувствам като един от успелите в България, дори и в света, защото съм се доказал във всичко, с което съм се захващал. Богат съм най-вече с това, че съм имал страшно много грешки в живота си, които са моите университети. Като погледна 50 години назад си мисля колко е хубаво човек да е натрупал грешки и да ги осъзнава.
Българинът щастлив човек ли е?
Поне според мен и гледайки хората около мен, българите са изключително щастливи хора. Щастието не се измерва с това колко пара имаш в кесията, не с това, което си изял днес, а със съвсем други неща, които българинът успя да ги запази във времето. Да бъдеш толкова критичен към себе си, дори саркастичен понякога, да се веселиш до дупка – това могат да го правят само хора, които са освободени духовно. Въпреки всичките ни проблеми, в които животът ни е наблъскал, българинът може да живее в крайностите и да го изживее по един изключителен начин, и затова го има нашето „И да пием, и да паднем, пак ще се напием.”
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
