„Сезоните са длъжни да се сменят“, пее в една моя любима песен Боб Дилън. Понякога това става неусетно, друг път – рязко.
Неусетно минаха 6 любими години, в които публично, с открито лице и име се рових в калта на световните и родни теории на конспирацията, за да заблестят фактите с ядрата си истина. Защо ли? Защото мога! Книга, телевизия, книга, вестник, книга, радио, книга, списание… Не, че публиНацистите ме научиха да слагам, където искат, пълен член и запетайки… Житейската ми линия тегли чертата и равносметката е, че повече боли от истината, отколкото от лъжата. Вече се губи и вкусът от горчивата жилка от обвинения в печалбарство от конспиративен популизъм с трилогията ми „Най-голямата Истина“ при влагане без никаква възвращаемост на средства от семинари за личностно развитие и работа като психолог/консултант в тези книги на антиконспиративна тема в родния книжен пазар.
Когато си направил необходимото да получиш от обществото лоша награда като подсказвач и преносител на лоши новини, е достатъчното да спечелиш съмишЛЕНИци, любов и симпатия – сезонът се сменя.
Днес е време, в което щастлив ме прави да правя повече неща, които прегръщат и усмихват хората, защото за мен е безспорен факт, че те имат много повече нужда от това, отколкото да им се ръси акъл и насочва фенер в очите, докато са избрали да си спят. И какво по-хубаво от това, че се прегръщаме и усмихваме в барове, театри и халтури.
Радостта грее от мен с всяка поредна статия в Delo.bg, с която Ви усмихвам и замислям едновременно без да Ви губя излишно времето. Удовлетворен ме прави, че с един или два прочетени афоризма от новата ми поредица книги „1-на безплатна обиколка около Слънцето“ казвам много повече, отколкото и със сто книги и лекции за „Психология на успеха“.
В ерата Facebook e очевадно, че душевният ексхибиционизъм не е чак такова отклонение от „личността в норма“. „Сезоните са длъжни да се сменят“…
С това клето-недоклето чисто голо излияние отговарям на десетките писма тип:
„Емчи ко стана там при Гала в кафету с тез предавания за конспирациите?“, „Господине, да не би да се уплашихте нещо, че спряхте да ги разпитате световните консперации, а уж голям го вадехте, а?“, „Абе брат куга ше пускаш нова книга за рептиле и масоне?“, „Докага ще търпим да ни пръскат, защо те нема при Гала да говориш за кемтрейлса и харп?“ и т.н.
В крайна сметка
ВСЕКИ СИ НОСИ плажната кърпа на КРЪСТА.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
