36-годишният Рони Ромеро е роден в столицата на Чили, Сантяго в семейство на протестанти, с отношение към музиката – баща му е певец, а майка му свири на китара. Още едва на 5 Рони става част от църковен госпъл хор в родния си град. От онзи момент до днес музиката е негова страст. Неговият живот е христоматиен пример за това, че мечтаеш ли силно за нещо, то рано или късно се случва. Първият концерт, на който е бил като тийнейджър е на Рейнбоу. Тогава си пожелава един ден да бъде велик рок музикант. Две десетилетия по-късно това се случва и той вече е фронтмен на легендарната музикална банда! Рони Ромеро е петият фронтмен на Rainbow. Какво го доведе за първи път в България, как е открил жената на живота си и кои други музикални стилове го вдъхновяват? Рони Ромеро разказва.
Рони, израснал си в Чили и след това се местиш да живееш в Испания, защо избра Европа?
– Защото съпругата ми живее в Испания. С Емилия се запознахме малко преди да създам групата Lords of black. Мой приятел ми каза: „Нека си направим профили във Фейсбук, така ще може да се свържем с много хора по света и да създадем приятелства.“ Така и сторихме. Седмица по-късно попаднах на профила на млада и красива дама от Испания. Видях снимката й и… така започна всичко.
Рони и Емилия
Тя също разгледала профила ми и разбрала, че пея. Започнахме да си чатим и се разбрахме да ми гостува в Чили. Когато долетя в Сантяго от Мадрид, се запозна със семейството ми. Много се харесаха. Дойде време обаче да си тръгва, но аз й казах:
„Няма да летиш сама, идвам и аз! Влюбен съм в теб!“
Пет години по-късно се роди и синът ни – Оливър. Сега е на пет. Много е музикален, харесва моите песни, но любимият му изпълнител е Бруно Марс.
Рони и сина му Оливър
А какви бяха твоите първи стъпки в музиката?
– Когато бях 12 или 14-годишен, имах много добър приятел в училище. Неговият баща бе наистина голям фен на класическия рок. Този човек ми пускаше класики в рока и аз неусетно започнах да слушам сам албумите на групи като Thin Lizzy, Kansas, и разбира се Deep Purple и Rainbow. Когато създадох моята първа група, бях едва 15-годишен и изпълнявах песните на всички тези велики рок банди.
Рони, заедно с рок китариста Тони Ернандо основават през 2007 година групата Lords Of Black, която много бързо става любима на почитателите на рок музиката по света. Световна популярност обаче Рони Romero получава след лична покана от Ritchie Blackmore през 2015 г. да стане фронтмен на една от най-успешните рок групи на всички времена – Rainbow.
– Случайно научих, че членовете на Рейнбоу са гледали мои видеоклипове с групата ми Lords Of Black и са ме харесали. Съпругата на Ричи Блекмор Кандис ми изпрати sms, в който ми написа, че много харесват гласа ми и искат да се видим. Предполагам, това е защото гласът ми е много близък до този на Рони Джеймс Дио и че мога да пея всички песни на Рейнбоу. Когато се срещнах с Ричи Блекмор, едно от най-важните неща, които искаше да знае за мен, беше не само кариерата ми като музикант, но и като личност. Ричи и музикантите от Рейнбоу оцениха по достойнство това, че
аз съм нормално момче, с нормална работа, с нормално семейство и не се интересувам от алкохол и наркотици.
Кои песни предпочиташ да изпълняваш – на легендарните Rainbow или тези на групата ти Lords Of Black?
– Харесват ми и двете по различен начин. Обичам моите текстове, да изпълнявам авторски песни и концертите с Lords of Black, защото се забавлявам. От друга страна ми харесва да пея класики, защото това пък е музиката, с която съм израснал. Имам предвид всички песни на Рейнбоу и Дийп Пърпъл, а тези банди са част от моя живот. Но ако трябва да избирам кое от двете, то със сигурност
предпочитам да пея моите песни и да градя собствена кариера.
Lords Of Black
Имаш ли любим вокалист от различните периоди на Рейнбоу?
– Определено Джо Лин Търнър. Но и Рони Джеймс Дио – той като че ли е най-важният за мен. Не просто защото гласовете ни са много близки. Никога не съм се опитвал за го имитирам, моето пеене е естествено. За мен периодът на Рейнбоу с вокалист Дио е най-важният в музикалната кариера на бандата.
Има ли друг стил, който харесваш и изпълнители, на които се възхищаваш, отвъд рок музиката?
– Да, разбира се! На мнение съм, че музикантите не трябва да са фокусирани само върху един стил музика. Покрай сина ми слушам песните на Бруно Марс, неминуемо! Харесвам много класическа музика и джаз. Нат Кинг Кол е един от моите любими изпълнители, защото е изпял всички свои песни със страст, сякаш са излезли дълбоко от сърцето му. А има и нещо друго – дядо ми беше саксофонист и в дома ми се слушаше джаз денонощно.
Ако ти беше журналист, кого би искал да интервюираш? Кой би пожелал да седне пред теб и да му задаваш въпроси?
– Може би Джо Лин Търнър. Никога не съм се срещал с него, но той от началото на кариерата ми е много важен за мен. Той е един от моите герои. Ще ми бъде много приятно да си поговорим с Джо… Ричи Блекмор – също, но при него е различно. Понякога е много трудно да говориш с него. Той е чудесен човек, интересен и много умен, а това означава, че и ти трябва да си достатъчно умен, за да говориш с него, в противен случай е стресиращо. Но Ричи за мен означава всичко!
Рони Ромеро с Ричи Блекмор и музикантите от Rainbow по време на концерт
Аз съм благодарен, че ми даде шанса да работя с него. Това е човекът, който ми помогна да променя живота си. Може би именно
Ричи Блекмор е най-важният музикант за мен, като приятел и като велика личност в живота ми.
Рони Ромеро е за първи път в България, а единственият му концерт у нас ще бъде на 7 септември в Монтана като част от седмото издание на фестивала с благородна кауза „Изкуството е…“. Ромеро ще се срещне с деца от музикалните школи в града. Социалният момент тази година е свързан с все по-сериозния проблем с насилието сред децата и агресията в училище.
– Когато се срещна с децата от Монтана, ще им разкажа моята история. Случва се да имаш нужда от помощ, от подкрепа, но моят пример е, че
трябва и да се трудиш много, за да осъществиш мечтите си.
Да не се отказваш. Понякога нещата идват от самосебе си, но в повечето случаи трябва да се бориш, за да ги постигнеш.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
