Денислав Коджабашев: Следвай мечтите си, те знаят пътя

0

Роден е без дясна длан, но отчита това като привилегия. Започва с тенис на маса от 10-годишен в родния си град Варна, но вече убедително тържествува в спорта. През ноември олимпийската надежда Денислав Коджабашев навърши 25, а вече е трети в световната ранглиста по тенис на маса за мъже с увреждания. Той е вицешампион от две Европейски първенства – в Русия и Словения, а през юни тази година спечели титла и бронзов медал от Откритото първенство на Германия за хора с увреждания. Той е истински мъж с характер, който гради кариера и преодолява препятствията в живота.

Денислав КоджабашевРодителите ти споделяли ли са с теб каква е причината да си роден без дясна длан?

– Да, като малък съм питал майка ми каква е била причината за увреждането ми, но по-скоро, защото ми е било интересно как става така. Дясната ми ръка се е оплела около пъпната връв докато съм бил в корема й, и това е попречило на развитието на дланта.

Минавало ли ти е през ума въпроса, че ако се беше родил здрав, щеше да имаш още по-големи постижения?

– Аз смятам, че

всеки човек се ражда на тази планета с някаква мисия.

Това, че аз съм се родил с този дефект е просто знак, а не случайност. За някои това може да е минус, но аз го приемам като един огромен плюс и благодарение на това, че аз съм роден така, пред мен се отвориха много врати и възможности за изява и развитие. Имам възможността да бъда сред

най-добрите при хората с увреждания и да съм един от най-добрите играчи по тенис на маса в България. Ако можех сега да се преродя, не бих променил нищо.

Както се казва “Бог дал, Бог взел“!

Денислав Коджабашев

Протезата на ръката ти перманентна ли е или се сменя периодично?

– Когато бях по-малък я сменях често, защото тялото расте и съответно ръката променя големината си и трябваше на 8-9 месеца да се взимат нови мерки. Но след като навърших 18 години, започнах доста по-рядко да сменям протезата. По-скоро започнах да си поръчвам различни. Имам протеза за спорт, за всеки ден, за фитнес (специално изработена протеза с накрайник кука за захващане, която ми помага за вдигане на тежести).

Чувстваш ли се ощетен, по-различен или по-специален от другите състезатели и хората на твоята възраст?

Денислав Коджабашев– Не намирам причина, за да се чувствам ощетен. По-различен може да се почувства човек, ако хората около него по някакъв начин го отблъскват, игнорират или не го приемат като нормален човек в обществото, а аз досега не съм срещал такива. А това, което ми е отредила съдбата наистина ме прави специален и съм щастлив, че всичко това се случва на мен.

Има ли премеждие в живота ти, което си преодолял най-трудно?

– Честно казано, не мога да се сетя за нещо което наистина ми е било трудно да преодолея.

Винаги се опитвам да реша проблемите бързо или да намеря правилния ход,

но предполагам с напредването на възрастта ще има все повече и по-трудни препятствия и перипетии.

В спорта какви са целите ти? Смяташ ли се за Григор Димитров в тениса на маса?

– Не бих правил сравнение с Григор Димитров. Той е един невероятен талант, който със сигурност също е пипнат отгоре. Може би и двамата имаме понякога сходни проблеми -психиката по време на игра.

Моите цели са параолимпийски медал и участие на олимпиада и параолимпиада в една и съща година. Ще дам всичко от себе си за да го постигна.

Ще трябва и малко помощ от Мария 🙂 Понеже на олимпиадата в Токио има дисциплина тенис на маса смесени двойки и ще участваме на квалификациите с Мария (Мария Йовкова е приятелката на Денислав) и сам ще ми е трудно да ги бия. Мария ще помага, а все пак тя е европейска шампионка на двойки за девойки тази година.

С Мария откога сте заедно? Компромиси правил ли си в любовта? Това, че сте непрекъснато заедно и в живота, и в залата тежи ли ти, или напротив, прави връзката ви по-стабилна?

Денислав Коджабашев– Не се налага някой да прави компромиси. Разбираме се прекрасно и това, че сме в един спорт е много хубаво, защото можем да обсъждаме ситуации, отигравания и можем да си дадем напътствия. Със сигурност тенисът на маса прави връзката ни по-стабилна, а и той ни срещна все пак. Ако един от двама ни не беше тенисист, смятам че щяхме да имаме доста разминавания в графиците… с тези чести пътувания по състезания щеше да е много трудно. Аз мисля, че

един професионален спортист много трудно може да има сериозна връзка, ако половинката му не е в тази сфера.

Извън пътуванията, свързани със спорта, обичаш ли да пътешестваш? Къде ти е харесало най-много и къде искаш да отидеш?

Денислав Коджабашев– Покрай спорта съм обиколил почти цяла Европа и всяко едно място си има своите красиви места. Харесвам много Венеция, Виена, Барселона… Миналата година моят дядо навърши 70 години. Реших да го изненадам и да го заведа да гледа мача Барселона – Ювентус – ¼ финал от Шампионската лига. Успях да уредя билети за най-централните места, благодарение на един от моите бивши шефове. Беше нещо уникално както за него, така и за мен. Чувството е неописуемо, когато видиш как си направил дядо си адски щастлив и си осъществил една негова мечта. В Бразилия също беше готино… бях 22 дни покрай параолимпиадата и успях да видя почти всички забележителности. Успях и на Копа Кабана да се изкъпя. Хубави моменти. Едно от местата, които исках да посетя и скоро го направих, е Монако (на снимката долу). Там имахме мач с френския ми отбор и имах възможността да се поразходя и да изпълня и това мое желание.

Денислав Коджабашев

Фен си на българските театър, кино, харесваш български книги? Не е ли странно за момче на твоята възраст?

– Харесвам много театъра. Когато ми остане малко по-свободно време, обичам да гледам комедийни и разтоварващи постановки. Любими са ми „Аз, досадникът“ и „Горката Франция“. Сашо Кадиев, Мариан Бачев и Сашо Дойнов са уникални артисти. Много харесвам и Филип Аврамов и Юлиан Вергов. Театърът е място, където като вляза и седна в залата, изключвам всичко от главата си и просто се наслаждавам на играта на артистите. Така релаксирам и се зареждам с положителна енергия.

Денислав Коджабашев

Когато пътувам, обичам и да чета. Обичам спортни автобиографии, поучителни и вдъхновяващи книги. Една от любимите ми е „Кривата на щастието” на Иво Иванов. Не смятам, че е странно хора на моята възраст да се интересуват от култура. Имам доста приятели, които също много обичат да посещават театрални постановки и да четат книги. Освен тези хора, които дават най-често по телевизията, които обират банкомати, бият хора, крадат има и доста умни и интелигентни млади хора и не само, но за съжаление те се излъчват по телевизията доста по-рядко.

Има ли мото в живота и в спорта, което ти дава сила да вървиш напред?

– Следвай мечтите си, те знаят пътя!

Коментирай с Facebook

коментара

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg