Проф. Атанас Тасев: Задължително да се очаква по-скъп ток

0

Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград. Завършил е „Автоматика и телемеханика“ в Киевския политехнически институт. Професор по кибернетика и информатика. Финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица изток“. Бил е член на междуведомствения консултативен съвет към Министерския съвет по проекта „Белене“ и общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет.

атанас тасев-Проф. Тасев, как ще се разреши дълговата криза в НЕК, където наблюдаваме дефицит – над 4 млрд. лева?

-Бавно и постепенно. Дълговата криза има няколко измерения и в съответствие с проблематиката трябва да се избират и методите. Първо със законова промяна беше почти ликвидиран най-тежкият дефицит – тарифеният, който годишно беше около 700 млн. лева. Това е разликата между реалното ниво на тарифите за електроенергия и тяхното нормативно ниво, което се определя от регулаторната комисия. Ако не беше ликвидиран до края на преференциалния период щеше да бъде между 13 и 16 млрд. лева, които трябваше да платим. Сега със законовите промени, свързани с това, че фотоволтаичните централи бяха вкарани в нормативните 1250 часа на пик, т.е. те могат да работят и над този норматив вече, но в регулирания сектор са до тези часове на пик. Това спести доста пари, поне между 20 и 30 процента бе намален дефицитът. Бяха въведени нормативни ограничения за заводските централи, които работеха като електроцентрали на преференциален режим, без да има режим, при който да излъчват енергия. Това се прекрати, което свали разходите в този сектор почти наполовина. Бяха насочени в специален фонд за стабилизиране на енергийната система приходите от продажбата на свободни квоти въглероден двуокис. Въведената законова мярка с тези знаменити проценти от брутното производство на всеки, произвеждащ електроенергия в България и общо взето текущият дефицит е ликвидиран. Това е първата важна стъпка, но остават натрупани 1.5 млрд. лева. Останалият дефицит в НЕК е на базата на това, че фактически имаме разходи, направени за „Цанков камък“ и за АЕЦ „Белене“ и други разходи. Точно тези дебаланси нямат отношение към ценообразуването. Преди около месец представих сценарии, при който може да се ликвидира този натрупан дефицит. Когато има един сложен проблем, трябва да го декомпозираме на множество по-прости. В даденият случай се съсредоточаваме на тези 1.5 млрд. Лева. Оказва се, че дяволът не е толкова черен, ако средно на година за период от 3 години се вдига цената на електроенергията при крайния потребител с около 3-3,5%, то този дефицит ще се изчисти. Разбира се, трябва да се изчистят и дефицити, които не са официално оповестени, а това са ненаправените инвестиционни и капиталови разходи за поддържане сигурността на системата. Ако се премине към тази мярка, то след 4 години ще имаме реална и действаща на икономически принцип енергетика.

нек

-Според Вас какво ще бъде крайното решение на арбитражното дело за „Белене“ и има ли шанс през 2016 година този проект да се съживи?

-Наблюдавал съм процесите вътре и вън в този проект. Още първият ден, когато ставаше въпрос, че „Россатом“ или „Атомстройекспорт“ предоставят претенция срещу българската страна, казах, че има 2 обстоятелства, които не са в наша полза. Първото е, че това е арбитражно дело, чието решение не подлежи на обжалване. Другото е, че проектът се изгражда според изискванията на Сребърна книга Фидик, което в последствие се оказва, че влиза в противоречие с нашите закони за обществени поръчки. Това не касае руската страна. Накрая се водеше спор дали изобщо има договор.
аец беленеНеведнъж съм констатирал, че истината в гражданските представи и в правото се различават. Ако разглеждаме в граждански формат е ясно, че нямаме шансове. По всяка вероятност арбитражният съд ще се произнесе не в наша полза, освен ако не се случи чудо. Винаги трябва да имаме план Б. Такъв може да бъде, например, да се продаде на заинтересована страна проектът. Ако се намери инвеститор да се направи търг, да се продаде и могат да влязат около 1-1.5млрд. евро в балансите на НЕК и оттам ще отпадне и арбитражното дело. Има и план В – когато ни осъдят и се чудим какво правим с цялото това оборудване. Може да се развиват дейности, каквито имаше на базата на 7 блок в АЕЦ „Козлодуй“, където имаме руски реактори. Би било хубаво да се развиват руски технологии на тази площадка, а на площадката в Белене да се развиват американски. Двете технологии трудно се съчетават. Това са сценарии, които трябва да се разгледат и в даден случай да действаме.

цени ток-Съгласен ли сте с тезата, която все по-упорито се коментира в публичното пространство, че с около 46% ще се повиши цената на тока за бита, ако се освободи изцяло енергийният пазар?

-Вижте, аз съм пресмятал, че около 50% ще се увеличи цената тока и това е реално. Ако се премине към един по-плавен сценарии, ще видите, че това няма да се случи. Ще има вътрешни механизми. В момента, когато всички излязат на пазара, ще се разполага с 32 млрд. киловатчаса, което означава че ще има натиск цените на електроенергията да падат надолу. Това за преференциалната енергетика няма да се отрази, а ще се отрази на държавната. Може да се стигне до там държавната енергетика да продава на цени под пазарните, което е предвидено в борсата. В сектор енергия, която се базира на действащите платформи, напълно е възможно цената да падне под досегашната, което означава, че частично това може да компенсира вдигането на цената с такса задължение към обществото, която е задължителна. Напълно е възможно мрачният сценарии, който и аз съм прогнозирал, да не се случи и няма да се случи. Ние не говорим за вдигане на цената на енергията, а говорим за вдигане цената на регулираната част. Това са малки задължения към обществото, достъп и пренос към системата.

-Все пак да очакваме ли повишение на цената на електроенергията за бита?

-Задължително да се очаква, не може енергетиката да стои на не пазарна позиция. НЕК не е платило около 900 млн. лева на американските централи, които не са платили около 460 млн. лева на Мините, които пък не са разплатили около 300 млн. лева на доставчиците…. Такава енергетика ли искаме?

-Какъв процент повишение на цената на тока прогнозирате?

-Смятам, че при регулирано вдигане на цената на електроенергията, средно между 3 и 5% ще се вдига на годишна база за няколко години. След това забравяме за проблема около енергетиката.

-Остава ли „Южен поток“ в историята окончателно?

-Този проект е вече в историята, но на дневен ред е газов хъб „Балкан“, който без руски газ, няма място. „Турски поток“ умря, Русия при всички случаи ще прояви интерес, както и ние сме заинтересувани. Ние като страна-потребител на газ сме нищо. Нашата сила е транзитирането, за което е нужна газова инфраструктура. Ние имаме едно трасе, в което сме изпълнили всички процедури, което струва стотици милиони. Тук не е необходима руската страна, могат да се намерят западни инвеститори. Само този, който не се занимава със строителство не знае какво е да имаш строителни книжа. Има шанс и по силата на логиката трябва да се случи, независимо от това, че Русия прояви нервност. Истината е, че руската страна се отказа от проекта, размаха карта за „Турски поток“, при ликвидирането на този вариант, на дневен ред излиза нещо като „Южен поток“.южен поток

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg