„Цветя“ и неслучващо се общуване

0

Слабо познавам испанското кино извън Педро Алмодовар. А и винаги ми е било нужно определено настроение, за да понеса особения тих, плавен трагизъм в испаноезичните ленти. Седмицата на испанското и ибероамериканското кино в София ми се стори добра възможност да проверя дали това мое усещане все още е валидно. Избрах произволен филм за късната неделна вечер и след него вече нямах никакво съмнение – испанските режисьори са виртуозни разказвачи на смъртта. Опияняват се от нея, дълбаят я, изследват я, даже понякога я възпяват. Същото се случва и в лентата на режисьорите Хон Гараньо и Хосе Мари Генаха – „Цветя“. В нея смъртта връхлита в сгъстената есен на ноември, в извънредния дъжд на една нервна привечер, когато всичко изглежда някак сюрреално, но следва хлъзгав завой, удар в мантинелата и нищо вече не е същото в живота на три жени.

ЦветяТере е майката, Лурдес е съпругата, а Ане е жената, на която Бенято всеки четвъртък праща букет с цветя в различни цветове. Всъщност жълтото на лилиумиите, бялото на маргаритите, червеното на розите са единствените цветове в тази иначе сиво-синя лента, която напълно кореспондира със сивотата в живота на Бенято. Раздиран между майка си и съпругата си – двете жени в живота му, които така и не намират път една към друга, покачен на високия кран, от където строежът долу изглежда като безнадеждна кална дупка, той намира утеха в цветята, които отглежда на балкона, и в своето цвете – колежката Ане, която не подозира, че е наблюдавана отвисоко.

Цветята са особената свързваща нишка между живота и смъртта в този филм. За Ане те са изящен подарък от неизвестен романтичен обожател, когото тя разкрива едва след смъртта му. За Тере те са несъществуващата приживе любов, с която една непозната жена дарява сина посмъртно, оставяйки всяка седмица цветя на мантинелата. А за Лудрес те са отсъстващото щастие.

Цветя„Цветя“ е труден филм. Дори диалозите в него протичат зад кадър. Неслучващото се общуване е голямото проклятие на съвременния свръхкомуникационен свят- това е изводът, към който ни води лентата. Може би най-важният от многото.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg